Купих си речник...

Оказа се единствен екземпляр.

Всъщност, купих го от една улична книжарница в Битоля на прословутата пешеходна зона Широк сокак. Може би единствената сергия с книги по пешеходната зона, която битолчани с любов и здрава памет наричат Широк сокак, въпреки че табелите със старото име на улицата „Йосип Броз Тито” си стоят навсякъде. Основна градска артерия в миналото, зоната започва от джамията и часовниковата кула и завършва при входа на градския парк пред някогашните турски казарми и военно училище, сега Музей на Битоля. Местните хора наричат Широк сокак още и улицата на консулите, защото, наистина, на някои от красивите фасади на къщите се веят познатите държавни флагове на доста държави. В града е и българското Генерално консулство, само че на съвсем друго място в красивата сграда на някогашна сръбска банка. Отделно, но съвсем близо до Широк сокак е и консулството на Гърция, настанено в сграда, която е една от забележителностите на града. Изобщо, красивите сгради от края на 19 и началото на 20 век в Битоля са много, поне много повече от тези в столицата Скопие или в който и да е друг град на републиката. Може би затова наричат Битоля „най-градският град в Македония”.

Та, на този красив Широк сокак, на рафтовете на уличната книжарница видях този речник. Беше поставен сред други стандартни речници –македонско-английски, френско-македонски, македонско-немски и други. Когато го взех без никакво колебание, колегите от екипа на БНТ учудено ме погледнаха, та се наложи бързо да обясня, че отдавна търся нещо подобно. Защото винаги ми е било странно как така някой би се наел да прави речник за да улесни комуникацията между хората, които говорят български език и другите, които пък ползват едно от неговите югозападни наречия. Все едно да правим българо-родопски речник, или българо-шопски такъв. Бях виждал преди години нещо подобно, но това беше някакво белградско издание от времето на Титова Югославия от началото на 70-те години на миналия век. Но това явно е бил юго- проект, скопски не бях виждал и въобще не знаех дали изобщо съществува. Оттогава търся – няма значение, старо или ново издание. Е, сега го държах в ръцете си.

Впрочем, продавачът се оказа местен приказливец, който веднага разбра, че сме българи. И след като научи, че сме от София, веднага без никакъв страх се похвали, че вече има български паспорт, но че има проблем с българското гражданство на сина си. Бил на 25 години, искал да хукне в Европа да търси препитание, но в София не му давали желаната книжка. Някаква си формална причина - че самият той, продавачът, трябва да е живял постоянно пет години в България, та да може синът му да има право да претендира. Та, ако можем, да вземем да помогнем някак си – хей така, неформално, чрез връзки или познанства с този или онзи да заобиколим правилата и институциите. Това е част от македонския манталитет, роден и утвърден в една общност от около два милиона жители, в която всеки с всекиго е бил заедно в една и съща детска градина, или в едно и също училище, или на съседни студентски банки в Университета, или в казармата, или са съседи, роднини и приятели. Въобще, в Македония неформалните връзки и контакти са по-важни от официалните, и разбира, често са по-ефективни. Махала... Пита човекът, търси лекарство за болката си, вероятно споделя проблема си с всеки българин, който се спре пред уличния му щанд... Както и възрастният работник, който на следващия ден в Прилеп, в къщата на Спасеви в старата част на града, когато разбра, че съм българин, ме попита дали съм „важен” в София, та да му дам български паспорт. Искал да се махне от Македония, че вече не се издържало. Отговорих му, че не съм „важен”, но че разбирам желанието му и най-вече - мотива му. Заедно с още един работник той разчистваше боклуците в полусрутената, но красива къща, известна в Прилеп с това, че там е пренощувал българският цар Борис ІІІ при посещенията си града в годините между 1941 и 1944 година на миналия век . Мераклията за паспорт даже ни показа и стаята, вече я бяха изчистили, в която, според него, царят бил нощувал - на първия етаж, вдясно. Моят приятел Трайче, „преводачът” и издателят на Талевите „Железният светилник” и „Преспанските камбани” подхвърли, че на горния етаж имало по-хубави стаи и най вероятно Борис ІІІ е спал там. Бил отказал специално приготвения апартамент в хотел „Югославия” и предпочел да отиде на гости при местните хора. Не посмяхме да се качим, просто дървената стълба не приличаше на нещо, по което можеш да стъпваш. Но сега новият собственик на къщата искал да я възстанови в някогашния й блясък. Заслужава си.

Тъжни македонски реалности. Тогава хайде да се развеселим с речника. Не съм езиковед, не владея методологията на анализа на подобен род, ама това, което на пръв поглед видях е: съдържанието е изчистено – доколкото това е възможно, разбира се, от сърбизми. Влиянието на сръбския език в речта на македонците си има и своята историческа, а и социална мотивация - колкото повече сърбизми употребяваш, толкова в собствените си очи изглеждаш авторитетен и успял. И сега продължава да е така - нали си спомняте прословутата фраза на Любиша Самарджич в „Горещ вятър”- кажи го на сръбски, та да те разбере цял свят. Слава Богу, в речника от тази гледна точка нещата са поизчистени, и това е добре. Второ, още една социална категория думи са онези, които са „помакедончени” от влиятелните европейски езици. Вслушайте се в речта на новоизлюпените македонски политици и ще чуете „афирмирам”, вместо твърдя, или „инсистирам”, вместо настоявам. И колкото още искате подобни примери. От това „правило” не правят изключение и журналистите, особено онези, които минават за най-добрите и популярни водещи на дискусионни предавания. Колкото по-сложни купешки думи, толкова колегата или колежката /особено!/ изглежда по-умна и образована. Изобщо, друга категория ... Иначе, ето - отварям случайно на лов. Лов - лов, ловец - ловец, логика - логика, логичен - логичен, лоза - лоза, лозова - лозова, лозарство - лозарство, лозунг - лозунг, локал - локал, локализирам - локализирам, локомотив - локомотив, лопата- лопата, лотария - лотария, лош - лош, лошотия - лошотия, лоялност - лоялност. И така нататък. Или пък приложението за животни в Зоологическата градина: горила - горила, камила - камила, лъв - лав /ах, този тъмен вокал Ъ, първият знак, който бе изхвърлен от така наречената македонската азбука, защото употребата му се свързва с българската идентичност на човека, който го използва. Казваш ГЪръция- значи си българин, казваш Грция- значи си наш, местен. Глупост велика!/, значи, лъв - лав, мечка - мечка, жираф - жирафа, маймуна - маймун, кенгуру - кенгур, Речен кон - Нилски кон /сериозна разлика/, панда - панда, тигър – тигар /ето пак това Ъ/, слон - слон. И така до края.

Какво да ви кажа - оставам с впечатлението, че за разлика от всички други случаи по света, когато речник се прави да улесни общуването между два различни езика, това, което държа в ръцете си май е направено за да покаже по-скоро близостта на българския език и неговия езиков фонд с неговото югозападно наречие. Независимо от намеренията на авторите, се получава точно това.

Купих си речник. И съм готов да го предоставя за анализ на всеки езиковед - специалист, който го поиска за да поработи над него.

Аз езиков проблем в общуването с македонци и в Македония нямам.