Вчерашното решение на Българската православна църква да приеме искането на Македонската православна църква подпомогне признаването на нейната автокефалност се коментира широко в македонските медии. Сръбската православна църква е изненадана от решението на Българската православна църква да представлява Македонската православна църква пред останалите църкви за утвърждаване на каноническия ѝ статут, което „възбуди“ църковните кръгове в Белград, пише днес сръбският вестник „Политика“.
„Безкрайно съм щастлив и много разочарован“, казва за информационния сайт „Фокус“ Петар Богойески от щаба за реформи на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ.
„Щастлив за постигнатото, защото за македонците се отваря пътят към официално признаване в православния свят, и разочарован, защото много от македонците не разбират значението на това събитие.“
Решението на БПЦ е в стила на поговорката „и вълкът сит, и агнето цяло“, коментира за македонската телевизия Нова българският анализатор Димитър Бечев.
"Българските владици приеха да помагат на МПЦ, но при това е ясно, че искат да влизат в конфликт със Сръбската православна църква“, казва Бечев, като отбелязва, че отговорът на БПЦ на искането на МПЦ е положителен, но не за всичко, което е поискала МПЦ.
;Според коментатора на „Капитал“ Генадий Михайлов решението на БПЦ е „дипломатическо“ - в него всеки може да намери нещо за себе си и да го изтълкува както иска, но крайният резултат е, че "няма решение".
Агенция МИА съобщава, че митрополит Повардарски Агатангел се е дистанцирал от писмото на синода на МПЦ, с което благодари на БПЦ за нейното решение да стане нейна църква-майка и за решението да се формира комисия за преговори с другите поместни църкви за признаване на афкотокефалността на МПЦ. „Изненадан съм от това съобщение, защото синодът не е заседавал по този въпрос“, казва митрополит Агатангел.
;Гражданите се питат дали искането на МПЦ към БПЦ да бъде нейна църква-майка не е част от „вредния договор“, който македонският премиер Зоран Заев подписа с българския си колега Бойко Борисов, отбелязва агенция Курир. Анализаторът по църковните въпроси Бранко Георгевски е скептичен, че българските владици ще решат да признаят автокефалността на МПЦ, защото това може да ѝ създаде проблеми с останалите православни църкви както заради правилото за пълен консенсус при признаването на нова църква, така и заради спора със Сръбската православна църква.
;Като информира подробно за последователността на събитията в отношенията между МПЦ и БПЦ и за решението на Синода на БПЦ, сръбският вестник „Политика“, позовавайки се на източници от „върха“ на СПЦ пише, че Светият архиерейски синод на СПЦ вчера е имал редовно заседание, в рамките на което били обсъдени и събитията в България.
От СПЦ неофициално казали, че са „изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред на църквата с оглед на това, че Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски, след неотдавнашна присъда на Европейския съд за човешките права в Страсбург, е законната каноническа църква в този район“.
Като се позовава на неназовани събеседници, „Политика“ напомня, че „СПЦ е издала потвърждение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград“.
Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и „канонично непризнатата МПЦ“ македонските епископи са приели да се върнат в каноническо единство със СПЦ, но след връщането си в Македония оттеглили подписите си".
Историкът Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за „Политика“, че „с формирането на управлението на Зоран Заев в Скопие се стигна до събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ“.
Описвайки хронологията на събитията в Македония и изявленията в македонските медии, Ранкович оценява за „Политика“, че „ходът на МПЦ противоречи на канона, незрял е и не помага за решаването на проблема“.
Според него и решението на БПЦ „противоречи на канона, тъй като БПЦ като автокефална църква няма никакво каноническо право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, с което решението на БПЦ представлява намеса във вътрешните отношения на Патриаршията в Белград“.
Според „Политика“ в хода на МПЦ трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а Скопие се надява,че тогава най-сетне ще започне преговори за членство в ЕС.
Градовете Оулу и Тренчин са готови за ролята си на европейски столици на културата през 2026 г.
Бляскав финал на годината: В Софийската опера започват традиционните новогодишни концерти
"Секция 13" на Съюза на българските художници представя изложбата „Обща постановка“
Музеят на историята във Варна пази колекция от коледни картички от началото на XX век
Поскъпването под лупа: НАП откри 28 нарушения в първите дни на еврото у нас