Вчерашното решение на Българската православна църква да приеме искането на Македонската православна църква подпомогне признаването на нейната автокефалност се коментира широко в македонските медии. Сръбската православна църква е изненадана от решението на Българската православна църква да представлява Македонската православна църква пред останалите църкви за утвърждаване на каноническия ѝ статут, което „възбуди“ църковните кръгове в Белград, пише днес сръбският вестник „Политика“.
„Безкрайно съм щастлив и много разочарован“, казва за информационния сайт „Фокус“ Петар Богойески от щаба за реформи на опозиционната партия ВМРО-ДПМНЕ.
„Щастлив за постигнатото, защото за македонците се отваря пътят към официално признаване в православния свят, и разочарован, защото много от македонците не разбират значението на това събитие.“
Решението на БПЦ е в стила на поговорката „и вълкът сит, и агнето цяло“, коментира за македонската телевизия Нова българският анализатор Димитър Бечев.
"Българските владици приеха да помагат на МПЦ, но при това е ясно, че искат да влизат в конфликт със Сръбската православна църква“, казва Бечев, като отбелязва, че отговорът на БПЦ на искането на МПЦ е положителен, но не за всичко, което е поискала МПЦ.
;Според коментатора на „Капитал“ Генадий Михайлов решението на БПЦ е „дипломатическо“ - в него всеки може да намери нещо за себе си и да го изтълкува както иска, но крайният резултат е, че "няма решение".
Агенция МИА съобщава, че митрополит Повардарски Агатангел се е дистанцирал от писмото на синода на МПЦ, с което благодари на БПЦ за нейното решение да стане нейна църква-майка и за решението да се формира комисия за преговори с другите поместни църкви за признаване на афкотокефалността на МПЦ. „Изненадан съм от това съобщение, защото синодът не е заседавал по този въпрос“, казва митрополит Агатангел.
;Гражданите се питат дали искането на МПЦ към БПЦ да бъде нейна църква-майка не е част от „вредния договор“, който македонският премиер Зоран Заев подписа с българския си колега Бойко Борисов, отбелязва агенция Курир. Анализаторът по църковните въпроси Бранко Георгевски е скептичен, че българските владици ще решат да признаят автокефалността на МПЦ, защото това може да ѝ създаде проблеми с останалите православни църкви както заради правилото за пълен консенсус при признаването на нова църква, така и заради спора със Сръбската православна църква.
;Като информира подробно за последователността на събитията в отношенията между МПЦ и БПЦ и за решението на Синода на БПЦ, сръбският вестник „Политика“, позовавайки се на източници от „върха“ на СПЦ пише, че Светият архиерейски синод на СПЦ вчера е имал редовно заседание, в рамките на което били обсъдени и събитията в България.
От СПЦ неофициално казали, че са „изненадани от решението на Българската патриаршия и се надяват, че Синодът в София ще остане на линията на каноничния ред на църквата с оглед на това, че Охридската архиепископия начело с архиепископ Йован Вранишковски, след неотдавнашна присъда на Европейския съд за човешките права в Страсбург, е законната каноническа църква в този район“.
Като се позовава на неназовани събеседници, „Политика“ напомня, че „СПЦ е издала потвърждение за автономия на Охридската архиепископия чрез акт, подписан от покойния патриарх Павле и целия събор на СПЦ, което е потвърдено и от Вселенската патриаршия в Цариград“.
Въз основа на Нишкия договор от 2002 г. между СПЦ и „канонично непризнатата МПЦ“ македонските епископи са приели да се върнат в каноническо единство със СПЦ, но след връщането си в Македония оттеглили подписите си".
Историкът Александър Ракович от Института по най-нова история на Сърбия заяви за „Политика“, че „с формирането на управлението на Зоран Заев в Скопие се стигна до събуждане на българофилските течения във всички структури на обществото, включително и в МПЦ“.
Описвайки хронологията на събитията в Македония и изявленията в македонските медии, Ранкович оценява за „Политика“, че „ходът на МПЦ противоречи на канона, незрял е и не помага за решаването на проблема“.
Според него и решението на БПЦ „противоречи на канона, тъй като БПЦ като автокефална църква няма никакво каноническо право да представлява МПЦ, която е в разкол със СПЦ, с което решението на БПЦ представлява намеса във вътрешните отношения на Патриаршията в Белград“.
Според „Политика“ в хода на МПЦ трябва да се търсят и политически мотиви, тъй като от 1 януари 2018 г. България поема председателството на ЕС, а Скопие се надява,че тогава най-сетне ще започне преговори за членство в ЕС.
Чуй новините
Подкаст
