Министерството на културата осигури пари за църквата в Кремиковския манастир

Министерството на културата /МК/ осигури необходимите средства за изграждане на защитно покритие на късносредновековни стенописи на западната стена на църквата "Свети Георги" в Кремиковски манастир "Свети Вмчк. Георги Победоносец", съобщиха от министерството.

от БТА
15:09, 04.08.2016
Чете се за: 01:15 мин.
У нас
министерството културата осигури пари църквата кремиковския манастир


За да може да започне изграждането на защитното покритие на късносредновековните стенописи, министърът на културата Вежди Рашидов и изпълняващият длъжността игумен на Кремиковския манастир протойерей Серафим Янев са подписали договор, по силата на който Министерството на културата осигурява сумата от 34 824 лева за изпълнението на въпросните дейности, които трябва да отговарят и на изискванията на Закона за културното наследство. Предвижда се още тази есен защитното покритие на късносредновековните стенописи на западната стена на църквата "Св. Георги" в манастира вече да е изцяло завършено.


В обителта се намира стара църква, посветена на св. Георги Победоносец, която датира от 15-ти век и заради изключително красивите си и ценни стенописи, е обявена за паметник на културата с национално значение - I степен. По вид и архитектура тя представлява еднокорабен храм с притвор и полукръгла олтарна абсида. Стенописите й са направени веднага след построяването и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие.

Сред тях се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента, в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и на светеца - патрон св. Георги. Смята се, че манастирът е бил основан още по време на Второто българско царство, вероятно при управлението на цар Иван Александър /1331-1371 г./, но е разрушен в края на 14-ти век от османците.

Преданията за неговото възстановяване разказват за местния велможа Радивой, който със собствени средства издига наново и изписва порутената църква "Св. Георги". За тази история напомня и стенописът в предверието - на ктитора Радивой и семейството му, в момента на предаване на дарението. Възстановяването на храма през османския период демонстрира позволението, макар и под владичество, да се изграждат и изписват църквите по един много каноничен начин. Именно затова Кремиковският манастир се превръща и във важен книжовен и културен център за населението от Софийско. В него са се преписвали и много богослужебни книги. Един от запазените старинни ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на софийския митрополит Калевит.

Сред стенописите в храма, направени веднага след построяването му, най-същественото присъствие е на небесния пълководец Архангел Михаил, като идеята е да се покаже неговата закрила над светото място и е изографисан така, че сякаш е пристъпил извън стената. Сред по-интересните фрески в църквата е и житието на Св. Георги, нарисуван на трон, което се случва много рядко и показва неговата царственост.

Свали приложението BNТ News
Свали приложението BNТ News
Топ 24
Най-четени
Задържаха организирана група за трафик на бежанци от Турция към Европа
Задържаха организирана група за трафик на бежанци от Турция към Европа
Весна Пусич се отказа от битката за ООН
Весна Пусич се отказа от битката за ООН