България е домакин на Среща на министрите на външните работи от Югоизточна Европа. Форумът започва днес в Правец и е част от заключителните мероприятия на българското председателство на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа. Българското председателство изтича на 30-ти юни. Вижте прякото включване на Ирина Цонева от Правец!
This is a modal window.
България е инициатор на създаването на Процеса за сътрудничество в Югоизточна Европа /ПСЮИЕ/ през 1996 г. с цел насърчаване на конструктивния диалог и сътрудничеството в региона. ПСЮИЕ обхваща целия регион, като последната страна-участничка, която се присъединява към Процеса на равноправна основа е Косово през 2014 г.
Под мотото "ПСЮИЕ - 20 години ключ към регионално сътрудничество" на 1 юли 2015 г. България официално пое председателството на Процеса за период от една година /1 юли 2015 г. - 30 юни 2016 г./. Това е трето поред председателство на страната ни /1996-1997 и 2008-2009/.
България насочи усилията си към три приоритетни сфери на сътрудничество: свързаност - транспортна и енергийна инфраструктура; медийна свобода и свобода на изразяване; миграция и справяне с бежанския поток. Сред основните приоритети бе и принципът на приемственост в работата на ПСЮИЕ и продължаване на някои от инициативите на предишния председател Албания.
В рамките на ротационното си председателство българските представители, начело с министър Митов, в рамките на редица срещи и формати поставиха акцент върху необходимостта от повече конкуренция и диверсификация в енергийния сектор, което ще допринесе за поевтиняването на цените на енергийните ресурси за крайния потребител. За постигането на това обаче са необходими колективна воля и общи действия от всички държави от региона. Същият подход трябва да бъде утвърден и спрямо миграцията и бежанския поток, които също предполагат сътрудничество и общи действия.
Българското председателство се води и от разбирането, че интеграционните процеси, реформите и демокрацията на континента не са специален "патент" на Западна Европа и не биха били пълноценни без участието на страните от Балканите. Затова трябва заедно да подкрепим процесите на тежки реформи и евроатлантическа интеграция в страните от Западните Балкани и Югоизточна Европа. Трябва по-често да мислим в множествено число, тъй като естеството на актуалните предизвикателства пред региона предполагат координация и съвместни решения, отбелязват от МВнР.
;Горан Свиланович - генерален секретар на Съвета за регионално сътрудничество в Югоизточна Европа: Именно свързаността и членството на всички държави от региона ще ни превърнат в привлекателно място за инвестиции като една обща регионална икономика с висока степен на заетост. Това ще спомогне за автоматично признаване на квалификацията и дипломите ни и ще допринесе за общия ни икономически просперитет.;
На предстоящата среща на държавните и правителствени ръководители на 1 юни 2016 г. в София, България ще предаде председателството на Хърватия, като остава активен участник във формат "Тройка".
На срещата са потвърдили участие президентите на Албания Буяр Нишани, на Молдова - Николае Тимофти, на Хърватия - Колинда Грабър Китарович, на Босна и Херцеговина - Бакир Изетбегович, на Черна гора - Филип Вуянович, на Косово - Хашим Тачи, на Република Македония - Георге Иванов, както и министър-председателят на Румъния Дачиан Чолош и заместник-министър председател и министър на външните работи на Словения Карл Ерявец.
Сред потвърдилите участие са и генералният секретар на ОССЕ Ламберто Заниер, генералният секретар на Съвета за регионално сътрудничество Горан Свиланович, както и представители на европейските институции.
Ще бъде приета юбилейна декларация, която отразява постиженията на Процеса през последните две десетилетия. Специален акцент в документа са съвместни действия за бъдещото развитие на региона.
На 31 май 2016 г. ще се проведе среща на министрите на външните работи, на която ще бъдат обсъдени актуалните предизвикателства в Югоизточна Европа. Домакин на срещата ще бъде министър Даниел Митов, а сред участниците във форума са министърът на външните работи на Гърция Никос Кодзиас, на Хърватия Миро Ковач, на Босна и Херцеговина Игор Църнадак, на Румъния Лазар Команеску, както и на Република Македония Никола Попоски.