Мълчанието е злато, така ли?

Слушам две държавни глави - едната си отива, другата се кани да кара втори мандат. Единият, нашият, щял да ходи на „барикадите”, когато стане напечено, докато другият, онзи, който се кани още пет години да управлява Сърбия, щял да надене отново военната униформа, да вземе синовете си и да тръгне да се бие за страната си, ама най-вече да затвори устите на албанците от Косово, пък и не само от там.

Хайде, на нашия човек мандатът от пет години вече му свърши, до голяма степен след 22 януари всяка негова дейност ще бъде тълкувана, не като проява на институцията, а като частна изява. Макар че - „веднъж президент- завинаги президент”. Обичам това правило, използвал съм го като заглавие на мои текстове, при това два пъти - веднъж, когато Петър Стоянов искаше да става депутат от СДС, след като вече бе изкарал първия си петгодишен мандат, и вторият - когато Георги Първанов след десет години в Президентството тръгна отново да прави партийна политика. Казах го тогава, казвам го и сега - Плевнелиев, не знам какво ще правиш сега, с какво ще се занимаваш, какви ще ги говориш, но никога не забравяй, че дори и да си по бермуди на плажа край гръцката си къща и да си в крайно неформален дрес- код, повтарям, не забравяй, че „веднъж президент -завинаги президент”.

Все пак, да не го мислим, той е отракано момче и май добре си постла през последните година-две, за да му берем толкова грижата. Но онзи, другият от Белград, Томислав Николич, дето се канеше да ходи в Косово да брани сърбите там от местните албанци, се пече на истински огън. Но защо?

Защото косоварите решиха да не пуснат през границата специалния влак, който тръгна преди няколко от Белград да възстановява жп връзката с Косово след 18 години пауза. Ама не със столицата Прищина, както би било редно и би било приветствано от косовските власти, а с Митровица, главният град на северната част на новата държава, населена предимно със сърби. Нещо като вътрешно-сръбски превоз, който е организиран едностранно от сръбското министерство на транспорта. На всичко отгоре влаковата композиция бе изрисувана с картини от православните манастири и с други християнски символи. И като капак - надписът „Косово е Сърбия” на 21 езика, сигурен знак, че който и да е албанец-косовар ще реагира остро, тъй като сръбската принадлежност на Косово е фитилът, който пали най-чувствителните настроения и страсти на местните хора. От където и да го погледнеш, тънка провокация, предназначена да тестира нервите и търпението на косовските власти в Прищина.

Тънка, тънка, колко да е тънка, щом като в един момент от двете страни на границата между Косово и Сърбия спешно бяха разпоредени специални полицейски и армейски части, готови аха-аха да пуснат оръжието в ход. Същият този Томислав Николич, президентът в режим на надежда за втори мандат, даже призна, че войната се била разминала на косъм. Добре, че премиерът Александър Вучич запази хладнокръвие и разпореди влакът да не прави опит да минава границата с Косово, спря го на граничната гара Рашка и след десетчасови консултации, преди всичко с представителите на международната общност, го върна обратно в Белград. За момента кризата бе преодоляна, макар че на фона на все по-изострящата се неизвестност около кандидатурата за президент на управляващата Сръбска прогресивна партия, чийто лидер е тъкмо премиерът Вучич, са възможни всякакви изненади.

Томислав Николич видя в ситуацията с влака възможност да натрупа точки пред Вучич и да се надява, че премиерът ще го посочи отново за претендент за втори президентски мандат. Но всъщност, Николич направи груб фал, нарушавайки мярката на добрия политически тон, но и проявявайки типичния сръбски национализъм, е, все още с ниска интензивност и не краен или радикален като този на някогашния му патрон Воислав Шешель, но все пак, държавен глава си, внимавай какво говориш и какви ги вършиш!

От друга страна, Александър Вучич също използва ситуацията, но се държа на противоположния полюс. Той направи всичко да запази чиста политическата си физиономия на про-европейски политик и държавник, въпреки че и той като Николич е излязъл изпод шинела на радикала-националист Шешель. Премиерът натрупа точки, в търсенето на изход от кризата, консултирайки се в Давос с политици като Федерика Могерини и генералния секретар на НАТО Столтенберг, плюс телефонен разговор с Ангела Меркел. В крайна сметка Вучич съобщи, че официалните преговори между Белград и Прищина за нормализирането на отношенията ще продължат през следващата седмица, разбира се, под патронажа на Европейския съюз.

И за да не объркат с вербалните си изяви нещо около връзките със съседите в региона, Вучич предприе радикална и може да се каже, недемократична мярка - той просто забрани на всички министри, държавни функционери и служители да коментират публично събитията в района. Каквото има да се каже за отношенията със съседите и по-нашироко, ще го казва самият премиер. Регионалните политически теми били толкова деликатни, толкова мини били заложени под тях, толкова политическата ситуация наоколо била чувствителна, че лично той поемал отговорността да оценява и да информира за събитията в двустранните връзки на Белград с Прищина, Сараево и Загреб. А причината била „говорилнята”, при това от най-високо държавно равнище, която била предизвикана от случая с изрисувания влак, увеличил температурата в отношенията с Прищина. Така че - млък!

Нали така казват - мълчанието е злато! Така ли?