Момчето Груевски си отива

Нещо повече - в отговор на всички онези, които изразиха открито съмненията си, че това е поредната игра на Груевски с цел да запази поста си под натиска на партийното членство, което уж страшно го обича, той свика спешно Изпълкома на партията, на който се взе решение за извънреден конгрес на 23 декември. Така е по статута на партията - само конгрес може да освободи или да избере неин председател.

А основанията за съмнения за „игра” произтичат от поведението на самия Никола Груевски през последните дни. От момента, когато бяха задържани 24 активисти от всичко 36 обвинени за събитията в Парламента на 27 април, и от мига, в който бяха докарани в съда в Скопие, Груевски е непрекъснато на първа линия в протестите против задържането им.

И пред съда, и на площада, и пред следствения затвор в квартал Шуто Оризари край Скопие, където някои от хората му са вече там, той е с протестиращите. Вярно, няма и помен от онези хилядни митинги, които партията организираше, когато беше на власт. Но пък прякото и системно участие в сегашните поражда въпроса - ако този човек иска да си ходи, ще бъде ли така редовен всяка вечер в челото на протестната колона?

Да се върнем на конгресната практика. През 2003 година на конгреса в Охрид Груевски бе избран за лидер на ВМРО-ДПМНЕ. Тогава негов съперник за мястото бе един от заместниците на партията, сега посланик на Македония в София - Мариян Гьорчев. Партийното членство все още не беше убедено, че Груевски е готов за лидерската позиция, но на конгреса решаваща роля изигра дотогавашният председател на партията Любчо Георгиевски. След тежката загуба на парламентарните избори през 2002 година Георгиевски реши да се оттегли от активната политика, но на конгреса се обърна с лична молба към делегатите да изберат тъкмо Груевски. И те го избраха, за да мине известно време и да започнат да си скубят косите от недемократичното управление на Никола, от неговата склонност да се подава на корупция, да командва правосъдната система, да установи тотален контрол над медиите. Изобщо, да сътвори един модел на управление, наричан „груевизъм”.

Припомням тази история от преди 14 години, на която присъствах, защото и сега има предположения, че на този извънреден конгрес Груевски, ако вече е окончателно решил да не оттегли оставката си, поне ще се опита да пробута някой от своите хора, които той издигна от нищото и им даде шанс за участие в политиката. Въртят се разни имена, като това на генералния секретар на партията Християн Мицковски, доведено лице на Груевски начело на партийния апарат, който на всичко отгоре прояви претенции към бъдещите кандидати за мястото на лидера - да се приемат от партийните органи, да се приемат от членството, и трето, да се приемат от международните институции.

Самият този Християн не отговаря напълно на тези критерии, но когато се дойде до избор, кой ще ти гледа приема ли те членството и международната общност или не. В омърлявената и скарана от Груевски с чуждите си партньори ВМРО-ДПМНЕ едва ли е останал някакъв такъв комплексен избраник, който да изпълнява подобни критерии за да я оглави. Нов партиен Христос ли ще търсят или какво?

Само за протокола - конгресът ще се състои във Валандово, родното място на сегашния президент Георге Иванов. Не търся някакъв символ в това, но пък станаха известни неформалните усилия на Иванов да кандърдиса бившия министър на външните работи Никола Поповски да се кандидатира за лидер. Той бил изборът на президента, харесвал си го и искал, ако може, да го инсталира начело на ВМРО-ДПМНЕ. Поповски обаче се дърпал, защото искал да продължи под някаква форма дипломатическата си кариера, която беше започнал с място в македонското посолство в Брюксел преди Груевски да го направи външен министър.

Макар че от поста шеф на дипломацията има само един път и той води единствено нагоре - ако нямаш подобна опция, не си заслужава да се връщаш назад по кариерната стълбица. Пък и възможността да оглави партията в този момент очевидно никак не блазни Поповски - защото без сериозно продухване на партийните структури, без дълбоки реформи за демократизация и излизане на чисто на политическата сцена тази партия е обречена на маргинализация. Поне в този вид, в който Груевски я оставя. А за такава реформа се иска работа, да не кажа - и дупе.

Ще бъде любопитна позицията на така наречените реформатори във ВМРО-ДПМНЕ. За да не останат назад и те през последните дни се активизираха, поне медийно, в това число и чрез български медии. Участието им в български медии може да се приема и като една хитрост да покажат, че имат подкрепата на София в бъдещата апаратна партийна битка за лидерското място. Защото няма какво да крием - във ВМРО-ДПМНЕ все още има достатъчно много членове, които свързват идеологията на партията с близост с България. За разлика от самия Груевски, който в последните месеци се бе превърнал в активен пропагандатор на антибългарските тези, които, по думите на проф.Любомир Фръчковски от Скопие, „склерозиралата македонска историография все още поддържа”.

Ако нещо лично мен ме тревожи, това е видимото бързане за провеждане на извънредния конгрес, на който Груевски да каже: ”Чао!”. Подобно бързане често се превръща в претупване, води до замитане на истинските проблеми, а вероятно и до избор на лидер, който може да се окаже погрешен. Но в крайна сметка, това е работа на ВМРО-ДПМНЕ и нейните членове, а после - наша.

Да се оправят.