България сама решава кой да пази небето й

Димитър Кюмюрджиев коментира в "Денят започва" по БНТ промените в Закона за отбраната и въоръжените сили, които позволяват съвместни патрули на български и съюзнически самолети във въздушното ни пространство. Той уточни, че т.нар air policing (еър полисинг) или както ги нарече, "въздушните патрули" са натовският Шенген. Както България, която все още не е член на Шенгенското пространство, но охранява обща граница на ЕС, така трябва да охранява и въздушното пространство на Алианса, което се състои от въздушните пространства на всички страни членки на Североатлантическия съюз, изясни Кюмюрджиев.

"При наличието на предизвикателства и заплахи от страна на юг, нещата, които се случват в Черно море и промяна на средата за сигурност през последните години, това наложи едно решение на срещата в Уелс за засилване на еър полисинга на източния фронт на НАТО. Всички страни са взели това решение да осъществяват съвместен еър полисинг. Единствената страна, която беше настрани от тази обща тенденция от тази тенденция, е Република България. Това, което парламенът прие по предложение на правителството е всъщност да се позволи съвместния еър полисинг със страни членки на НАТО.

Кюмюрджиев уточни, че съгласно нашата Конституция, подписването на подобен договор ще трябва да се гласува в НС.

"България ще започне преговори със страни, които проявяват желание за съвместен еър полисинг, но България сама ще избере своя партньор. Съюзното командване не може да наложи на България страна - членка на Алианса, с която тя съвместно да осъществява еър полисинг. Така че страховете, че ще правим еър полисинг със съседна държава, без да ни питат, без да се допитат до общественото мнение, са спекулативни", подчерта Кюмюрджиев

Еър полисинг е мирновременна операция на НАТО, не на ЕС и предложенията да осъществяваме военни операции с ЕС са неприложими, подчерта зам. -министърът.

"Гарантирам, че преговорите, които ще осъществим с наши съюзници, няма да бъдат наши съседи, защото тези съседи не разполагат с тези военни способности, които са необходими за осъществяване на съвместен еър полисинг"

Кюмюрджиев коментира и темата за увеличения военен бюджет. Той заяви, че бюджетът е повишен, съгласно задълженията ни като съюзник на НАТО с цел увеличаване на военните способности на българските въоръжени сили. За 2016 г, бюджетът беше повишен на1.35 процента, от 2018 до 2020 г ще бъде повишен на 1.5 процента от БВП, а до 2024 г ще стане 2 процента.

В тази връзка сумата, която България ще плаща на съюзника, с който ще извършва еър полисинг, отново ще се гласува в Народното събрание. Парламентът ще прецени дали този договор ще се ратифицира или не.

Кюмюрджиев разясни и какво се случва с ремонтираните в Полша двигатели на МИГ-29.

"Въз основа на договора с Република Полша България ще получи 6 ремонтирани двигатели МИГ-29, които на първо време ще бъдат достатъчни за осъществяване на еър полисинг. Но освен еър полисинг бългаските военновъздушни сили имат нужда от други самолети, с които да осъществяват учебно-тренировъчен процес. До началото на месец юли-август ще бъдат готови останалите 4 двигатели, вече получихме 2 готови. Тъй като Полша не е в състояние да отремонтира повече двигатели, се налага да се осъществи ремонт и на други самолети. Министерството на отбраната ще обяви обществена поръчка, която е в много напреднала фаза, за закупуването на нови двигатели", каза зам-министърът.

Димитър Кюмюрджиев подчерта, че ще изпълним решението на ЕК и в обществената поръчка няма да бъдат допуснати страни, срещу които ЕК е наложила ограничителни мерки. Сред тези страни е и Русия, уточни той. Очаква се в Парламента да бъде внесен доклад за закупуването на нов целеви самолет, но какъв ще бъде той, ще стане ясно в по-късен етап.

Заместник-министърът на отбраната коментира и наболялата тема за връщане на донаборната служба. Той уточни, че според промените в Конституцията донаборната служба е ликвидирана за сметка на създаването на доброволна служба в армията. Според него обаче, ако законодателят прецени, е възможно да се разшири доброволния принцип и да се увеличат броя на студентите, които биха искали да завършат специализирания курс по военно обучение. Тези студенти впоследствие могат успешно да бъдат включени в резерва и в запаса.

"Вече 8 години ние нямаме донаборници и когато е необходимо, не дай Боже, една мобилизация, няма да разполагаме с достатъчно брой подготвени войници, които да защитават родината.", уточни Кюмюрджиев.

Вижте целия разговор със зам.- министъра на отбраната Димитър Кюмюрджиев в "Денят започва"