НОВИНИ

Носят ли печалба акциите от масовата приватизация?

12 години след края на масовата приватизация - над два милиона души притежават акции от предприятия, но не го знаят. Това показва статистиката на Централния депозитар. Институцията планира да създаде до края на годината лесен достъп до информацията, така че хората да могат да проверяват акциите си и да ги управляват. Справка показва, че някои от тях могат да се окажат доста печеливши и да донесат на собствениците си печалба до 2 хиляди лева след продажба на акциите.

Цветелина Катанска
от Цветелина Катанска
12:05, 03.09.2017
28384
Чете се за: 02:13 мин.
У нас
Снимка:

Над два милиона души притежават акции от предприятия 12 години след края на масовата приватизация и не го знаят - това показва стастиската на Централния депозитар. Институцията планира да създаде до края на годината лесен достъп до информацията, така че хората да могат да проверяват акциите си и да ги управляват. Справка показва, че някои от тях могат да се окажат доста печеливши и да донесат на собствениците си до 2000 лева след продажба на акциите.

Васил Големански, изп. директор на Централен депозитар: До края на годината трябва да заработи електронна система, чрез която по-лесно, по достъпен начин и безплатно, хората да могат да проверят какви акции притежават. Готвим промени и в тарифите и в съответните нормативни документи и процедури, така че лицата да могат да се разпоредят максимално евтино и несложно с тези акции и дето се казва да си получат парите в един момент.

Информация за акците няма да може да се получава директно от Централния депозитар, затова както и досега, ще е нужно да се обърнете към банка или инвестиционен фонд. Новата система ще бъде по-облекчена от сега съществуващата.

Васил Големански, изп. директор на Централен депозитар: Това, което се опитваме да направим в момента, е първо да събудим интереса и да напомним на хората, че имат такива акции.
;

Масовата приватизация беше разделена на две вълни. Първата започна през 1995-1996 т. Идеята беше всички български граждани да участват в раздържавяването на предприятията като за целта получиха 25 000 инвестиционни бона в бонова книжка. На пазара бяха предложени над 1000 дружества като 70% от тях бяха действително продадени

Васил Големански, изп. директор на Централен депозитар: И тогава с тези инвестиционни бонове, хората можеха да закупят акции от предложените около 1500 дружества за приватизация или да ги предоставят, внесат в тогавашните приватизационни фондове, които съответно като наберат по-голямо количество такива инвестиционни бонове участваха също в приватизацията.
;

Втората вълна на масовата приватизация започна през 1998 г. и приключи през 2005 т. Тогава българите получиха нови 250 000 инвестиционни бона, които след деноминацията станаха 250. С тях можеше да се оперира на борсата. Масовата приватизация създаде 81 приватизационни фонда, в които хората вкарваха боновете си и те на едро купуваха до 34% от предлаганите предприятия.

Надка Алипиева: Аз си ги осребрих и съм си ги взела, абсолютно. Бях си купила акции от МДК Пирдоп, след това си ги осребрих и всичко е точно.
Йорданка Колева: Аз бях работила в Русия и се върнах и някакви бонове още не бях информирана, какво ще стане с политиката и нищо и ни раздадоха едни бонове, дори не помня в кои чекмеджета съм ги сложила, нищо нямам.

Средният обем от акции, които притежава всеки, взел бонове, е между 25 и 50. Именно заради малката бройка, тромавите процедури и високите такси за обработка повечето хора отдавна са забравили не само за книжките си, но и за цялата масова приватизация.

Васил Големански, изп. директор на Централен депозитар: Тези хора, които са спечелили под някаква форма тогава акции, било то в приватизационни фондове, или от дружества от масовата приватизация, то тогава те ги имат и към настоящия момент и тези акции се съхраняват в електронните регистри на централния депозитар.
;

3 милиона и 400 хиляди българи участваха в масовата приватизация. В момента спящите акции от предприятията са над два милиона и половина. Според изчисленията на централния депозитар, забравените бонове често формират до 30% от собствеността на цели холдингови структури.

Веднага след като централният депозитар е готов с новите облекчени процедури, информацията ще бъде обявена публично. За проверка на собственост върху акциите, няма да се изисква бонова книжка, защото тя отдавна е невалидна, а единствено лични данни на собственика ѝ, пълномощно или удостоверение за наследници.

;

С анкета на сайта ни вчера ви попитахме: Какво се случи с боновете ви от масовата приватизация, започнала през 1996 г. ?

По-малко от 9% от участвалите заявяват, че управляват придобитите акции или са ги осребрили.

А над 60 на сто не знаят откъде да получат информация за тях.

Надяваме се, че с днешния материал по темата сме ви помогнали да се информирате.

Свали приложението BNТ News
google play badge
Свали приложението BNТ News
app store badge
Топ 24
Най-четени
Монтираха нови знамена на входно-изходните артерии в Пловдив
Монтираха нови знамена на входно-изходните артерии в Пловдив
Северна Корея проведе предполагаем успешен опит на водородна бомба
Северна Корея проведе предполагаем успешен опит на водородна бомба