Нов посланик, нови надежди...

Става дума за покани за събития, които да отразя, или съобщения за вече минали срещи или разговори на македонския държавен глава. И за всичко друго, с което една прес служба на един президент смята да информира медиите, а чрез тях и цялата общественост. Е, сега, когато вече съм в София, подобни покани и резюмета от разговори вече не са ми толкова полезни, защото няма как да отскоча до резиденцията на държавния глава под хълма Водно край Скопие, за да чуя този или онзи гост от някаква чужбина. Когато някой от текстовете ми се сторят интересни от българска гледна точка, просто ги препращам на колегите от Балканската редакция на Българската телеграфна агенция, или на международниците от нюзрума на БНТ. Все пак, колеги сме, ако мога да бъда полезен.

Така и този път - в четвъртък сутринта получих имейл, че същия ден около обяд новият български посланик в Скопие Ангел Ангелов ще връчи акредитивните си писма на президента Георге Иванов. Рутинна процедура, без която обаче не може. Така е според Виенската конвенция, която регулира задълженията и правата на дипломатическите представители във всяка една държава, членка на Организацията на обединените нации. В това число и имунитета на дипломатите и служителите в съответното посолство. Чак когато държавният глава, независимо дали е президент или коронована особа, приеме акредитивните писма, процедурата е приключила, посланикът може пълноценно да се захваща с работата си.

По-късно през деня вече всичко бе ясно - президентът Иванов приел акредитивите на Ангелов, казал няколко рутинни думи, които в подобен случай се изричат за добросъседство, приятелство, перспективи в развитието на двустранните отношения, успех на новия шеф на дипломатическата мисия, абе, дипломация. И отговорът на Ангелов е горе-долу в същия дух - имаме Договор за добросъседство, трябва да го реализираме, ще работим за това Македония да стане членка на НАТО и на Европейския съюз, и така нататък. И след това двамата седнали един срещу друг на креслата в кабинета на Иванов, където и аз съм бил чисто професионално, и си поговорили като стари познати...

Ангел Ангелов е шестият български посланик, които отива в Скопие от момента, в който България първа призна Македония като суверенна и независима държава на 15 януари 1992 година. И първият, ако не броим Ангел Димитров, който положи началото на нашата мисия през 1992 година, който не се нуждае от предварителна подготовка за страната, в която отива на дипломатическа работа. Той вече бе в Скопие като първи секретар на посолството в годината, когато титулярът генерал Михо Михо реши да се пробва през лятото на 2009 година за парламентарните избори и да става депутат. И замина да прави кампания в България...

Тогава Ангел остана шарже д'афер, тоест временно управляващ мисията. Такъв е редът - щом посланикът напуска за известен период, той остава за свой заместник дипломата, който има най-висок дипломатически ранг. Така на Ангел, достатъчно млад, но вече с опит от един мандат като аташе в Белград, късметът му излезе да ръководи мисията ни в Скопие, една от най-трудните, според мен, в цялата мрежа от дипломатически представителства на България по света. А и каква година се случи - избухна скандалът със Спаска Митрова, младата жена с българско гражданство от Гевгели, чиято дъщеря бе присъдена от местния съд при развода ѝ съвсем несправедливо на съпруга ѝ. В София в това видяха възможност да превърнат един чисто битов скандал в проблем на междудържавните отношения на България с Македония, и го раздухаха. Знам кой го предизвика и с какви мотиви, но сега не за това е приказката. Свидетел съм на усилията, които Ангел хвърли, за да осигури солидна адвокатска защита на Спаска, която на всичко отгоре бе вкарана и в затвора. То не бяха прекалено скъпи юристи, или бивши министри на вътрешните работи на Македония, докато в крайна сметка с делото се зае един албанец, съпруг на популярната правозащитничка на жената-албанка, а сега кмет на Тетово Теута Арифи. И работата стана - Спаска бе освободена, а въпросът с детето в крайна сметка бе решен както е редно - при майката с право на бащата да го вижда по график.

Случаят със Спаска обаче бе нищо в сравнение с това, което се стовари върху главата на Ангел на 5 септември, събота, 2009 г. Тогава при разходка из Охридското езеро корабчето, пълно с български туристи, се преобърна и 15 души от групата намериха смъртта си във водите на езерото. Помните този случай, помня го и аз и няма да го забравя до края на живота си. Дори трябва да призная, че това бе най-тежкият спомен, който донесох със себе си от дългогодишната си работа като кореспондент в Македония, макар че пред очите ми минаха какви ли не драми и трагедии. Загиналите бяха от група български пенсионери от Пирдопско, отишли в Охрид, а пътуването им до там за някои от тях бе първото излизане в чужбина за целия им живот. И колко бюрократични бариери трябваше да бъдат преодолени, за да могат близките на загиналите да си ги приберат за да ги погребат по родните им места. Само който не се е сблъсквал с македонската бюрокрация, само той не знае за какво става дума. Но Ангел се справи.

Затова сега ще му бъде по-лесно. Може би, може би, казвам аз, защото напрежението започва още в началото на следващата седмица, когато македонското правителство, начело със Зоран Заев, ще дойде в България на съвместно заседание с българските колеги. И Заев заедно с Борисов ще режат лентата на магистрала „Струма”.

Така е винаги - нов посланик идва с нови надежди...