Почитаме жертвите на Холокоста

В израз на благодарност граждани поднесоха цветя пред паметника на Димитър Пешев. Като подпредседател на Народното събрание през 1943 година той се застъпва за съдбата на близо 50 хиляди български евреи.

Още по темата вижте ТУК.

Церемонията в София уважиха дипломати, народни представители, български евреи от Израел, граждани и ученици от 134то СОУ "Димчо Дебелянов". Хор "Цадиков", основан от емигрирали в Израел български евреи, поздрави събралите се с изпълнения на български език.

Историята на българските евреи

Основния поток евреи се заселва по балканските земи след обсадата и превземането на Йерусалим, предшествано от подпалването и разрушаването на Втория храм.

Кога се появяват евреите по българските земи

Първите археологически находки, свързани с еврейски поселения в българските земи, са от местност в близост до село Гиген край град Никопол на река Дунав, където е разкрит надгробен паметник от II век, върху който има надпис споменаващ за евреина Iose Sarcisinao.

Надпис от II-III век в християнска базилика край село Стоби, удостоверява, че Клавдий Тиберий Поликарам е преминал към юдаизма, като е увенчал своя праведен живот с подигането на синагога в Стоби. Във Филипопол е разкрита Антична синагога от началото на III век.

Прокопий Кесарийски в съчинението си "За строежите" споменава кулата "при евреите" която кула се отнася за VI век и се намира източно от Дортикум, на десния бряг на Тимок, в близост до вливането му в Дунав при село Раховица.

Данните за евреи в Първата българска държава са фрагментарни. От значение по темата е и обстоятелството, че в края на X век и началото на XI век (когато престава да съществува и българската държава) е разгромен под комбинираните удари на Киевска Рус и съседите Хазарския хаганат, чиято управляваща върхушка и съсловие приемат близо два века по-рано юдаизма.

Еврейският квартал във Велико Търново

По време на византийското владичество по българските земи има размествания на население, като вероятно по това време се заселват романьотите, които изграждат известния еврейски квартал в Търново. Кварталът се е намирал на южния склон на хълма Трапезица, като е бил защитен от запад с напречен зид.

В плановете на средновековно Търново има нанесено еврейско гробище, принадлежало на квартала. Археологически проучвания в района на еврейския квартал в Търново не са правени.

През 1093 г. главния равин на Охрид Товия Бар Елиазар пише най-старата еврейска книга от българските земи - "Lekach-tov".

В хрониката на Бенямин от 1185 г. се цитират еврейски общини по българските земи.

По време на Втората българска държава евреи има в повече градове

Във Втората българска държава евреите са съсредоточени в отделни квартали на някои от големите градове на страната — Видин, Търново, Плевен, София, Пловдив, Одрин, Охрид, Битоля, Костур. Сред тях има както много богати, така и бедни и отритнати. От историческите сведения може да се направи извода, че броят на евреите в тогавашната българска столица е бил значителен.

Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара

Преди завоюването на столицата Търново от османските турци се случва едно събитие от решаващо значение за престолонаследието и определянето на държавен глава - цар Иван Александър сключва втори брак с еврейката Сара, приела християнството и християнското име Теодора. Сара-Теодора е майка на престолонаследника и последен Търновски цар - Иван Шишман.

Най-голямото заселване на евреи по българските земи датира след изгонването им от Испания. По времето на Баязид II по българските земи се заселват сефарадите. Тези евреи говорят ладино и съставляват впоследствие над 90% от българските евреи.

По-късно по време на османското владичество по българските земи се преселват и евреи-ашкенази, които идват предимно от германските земи, а езикът им е диалект на немския - идиш.

Как България започва да защитава евреите по време на Втората световна война

Далеч преди включването на България във Втората световна война, в българското законодателство е въведен Закон за защита на нацията (ЗЗН), който е насочен изключително срещу евреите.

През март 1943 г. започва и планираната депортация на еврейското население в България, организирана от правителството на Богдан Филов чрез Комисарството по еврейския въпрос, като 11343 български евреи са отправени в нацисткия концлагер Треблинка.

Последващата депортация е спряна под натиска на Българската православна църква и с инициативата за отправяне на писмо от тогавашния заместник-председател на Народното събрание Димитър Пешев до министър-председателя Филов.

Към края на Втората световна война броят на евреите в България възлиза на около 48 хиляди. След 1948 г. по-голямата част от българските евреи се изселват в новосъздадената държава Израел.