Отпадъкът - нечий друг проблем

Балите в Ломбардия събудиха изстиналите спомени за подобни опаковани пратки с отпадъци, които се складираха край София и се превозваха до свободни сметища с незапълнени квоти. После дългоочакваният софийски завод за преработка на смет влезе в действие и абсурдните пътешествия на балирания боклук останаха в миналото. Там остана и сметището в Суходол, което подлежи на рекултивиране.

Бъдещето е на рециклирането и на новите квоти, които отразяват европейския стремеж към намаляване на депонирания по сметищата отпадък. Предстоящото свиване е до десет на сто от всичко, което изхвърляме. Нищо чудно, че тези параметри пораждат боклучен туризъм. В нечистата миграция на отпадъци бяха замесени имената на развити държави като Швейцария и Франция.

Швейцарски граждани, изчерпали ограничения лимит на домакинствата си, караха в колите си чували с боклук през границата, за да ги изхвърлят в първите срещнати френски контейнери. Рискът от солени глоби почти сложи край на лошия навик, но нека не забравяме, че един отложен проблем води само до натрупване.

Струпването на боклук по улиците на градовете в Южна Италия е пословично. Проблемите със сметосъбирането на Неапол години наред влошаваха аромата на южен бриз над града. Темпераментните жители негодуваха, името на местната мафия периодично се появяваше в анализите на проблема, но после напрежението се изпаряваше, щом контейнерите с отпадъци започнеха да се изпразват. През последните две години, обаче, отказът на Китай да приема нежелания промишлен отпадък на Европа, доведе до струпване на остатъци от всякакви производства в северната част на Италия.

Собствениците на складове в Ломбардия изпитват остра нужда да се освободят от това бреме без излишни главоболия и на възможно най-ниска цена. Заловената наскоро пратка на жп-гарата в провинция Леко беше конфискувана. Властите провеждат разследване, за да разкрият участниците в схема, която познават прекалено добре. Тя включва преправяне на документи, които представят негодния отпадък като материал за рециклиране. Това не променя съдбата на балите. Те трябва да бъдат изгорени, закопани или изхвърлени нелегално.

До момента няма официална информация, че България е крайната дестинация на заловената пратка. Не че в България не се горят остатъчни материали от производството. Проблемът с италианските бали някак съвпадна с високите нива на замърсяване с фини прахови частици - първо в София, а после и в други наши градове.

Въпросите "какво и как горим" потърсиха отговори, но породиха още въпроси.

Колко отпадък от чужбина е внесен и изгорен в български ТЕЦ-ове и в пещите на циментовите заводи през последните години?

Как се улавят вредните изпарения от горенето на смесен отпадък?

Въведени ли са правилните филтри и използват ли се филтрите въобще?

Какви са плановете за горене на отпадъци по места и какви са предвидените количества?

Унищожаването на отпадъка чрез изгаряне отдавна е признато като последна възможност, след като са изчерпани всички останали. Северните европейски страни познават добре плюсовете и минусите на този процес. През 80-те години на миналия век той е породен от петролната криза. Производството на светлина и топлина от отпадък е примамлива алтернатива, която оставя след себе си малки купчини пепел, но отделя немалко вредни емисии във въздуха.

От 80-те години до днес инсталациите за изгаряне на отпадъци са претърпели сериозна еволюция - дотолкова, че в Копенхаген една от тях вече е приютила на покрива си изкуствена ски писта. Този факт изключва подозрението за наличие на нещо гнило в Дания, за да го насочи към други зони на Европа - там, където сероочистването може да се пренебрегне с лека ръка.