За последните няколко години пластмасовите отпадъци се превърнаха в световен проблем. По данни на Европейската комисия 80 процента от пластмасата в морето идва от брега, а едва 20 на сто от плавателните съдове. Една от основните причини за замърсяването е, че Китай се отказа да преработва пластмасовите отпадъци на света. Това накара европейските лидери да вземат спешни мерки и от следващата година разделното събирана на боклука става задължително.
Пластмасовите продукти са навсякъде около нас. Евтини и за еднократна употреба те улесняват ежедневието ни, но в същото време са най-опасният замърсител на природата.
доц. Виолин Райков, „Институт по океанология“ към БАН: Например Дунава е голям донор на отпадъци. Теченията в Черно море са в посока север и юг и главното черномрско течение носи голям обем от този отпадък по нашите брегове и на юг към Турция.
Всяка година в световния океан попадат над осем милиона тона пластмасови отпадъци. Тенденцията е до три години това количество да се увеличи двойно. Заради теченията в Пасифика съществува остров от пластмасови боклуци с размерите на Франция. Затова експертите призовават опасния материал да се замени с биоразградими продукти.
доц. Виолин Райков, „Институт по океанология“ към БАН: Това разбира се ще е доста скъпо мероприятие да го направим като масово, но трябва да започнем отнякъде.;
Почистването става с дънни тралери и машини, които събират пластмасата от повърхността на водата, но процесът е твърде бавен. У нас, а и в повечето държави, почистването не е редовно, а се правят кампании.
доц. Виолин Райков, „Институт по океанология“ към БАН: Не бива да очакваме от рибарите сами да инвестират в това. Събират отпадъците, но след като ги донесат на брега, няма организация, която да извършва логистиката, превоза и съответно разделното събиране и от там нататък обработката на тези отпадъци.
Пластмасата влияе и върху морските обитатели. В моретата и океаните тя се разпада на малки частици, които рибите поглъщат и с годините изчезват цели хабитати.