Пловдив е център на тържествата по случай Съединението

Историята на духа на Съединението ни прилича на историята на това дърво. Един див орех, засаден в центъра на някогашното село Голямо Конаре, оцелява вече 130 години.

Анета Атанасова - директор на НЧ „Съединение 1875": Още от заселването, в Голямо Конаре се счита, че тук са се заселвали наистина луди глави, буйни младежи и мъже, които е трябвало да отглеждат коне за турската войска. И те са изпращани тука.

Всъщност един от първите комитети, в които се подготвя Съединението на България е именно този в Голямо Конаре. А една от най-ярките личности в него е Чардафон Велики. За него ни разказва малкият Чардафон, или Ангел Паликрушев, който от дете е влюбен в историята.

Ангел Паликрушев: Той е роден в Габрово. Когато е бил малък, е бил много буен и затова са му викали „чарда" което било говедо на някогашния език. Но той после идва в Съединение, по-точно в Голямо Конаре. Той е повел четата на Голямо Конаре към Пловдив, за да върви съединението на България.

Анета Атанасова: Легенди се носят и за него, колко е бил буен невъзпитан, но това нещо е увличало младежите да го следват. По време на Съединението на тези всичките събития се заражда и една романтичен връзка между чардафон Велики и Недялка Шилева, племенница на кмета и се налага и тя да ушие знамето. Много прогресивна девойка, която след това живее над 90 г. и посвещава целия си живот наистина на това да учи децата на това родолюбие.

Мечтата на Недялка Шилева и до днес се сбъдва в гр. Съединение. Нищо тук не е забравено. На поляната, където някога четниците на Голямо Конаре са се заклели в Съединението, днес има музей, който напомня борбата им. А извън музея - духът на Съединението в гр. Съединение живее най-вече у хората тук. И за да се запази, най-голяма е ролята на читалището, което е 140-годишно - създадено по идея на Васил Левски.

Анета Атанасова: Всъщност може би най-ценното е, че историята се запазва така от поколение на поколение и аз много се радвам и на децата, които обучаваме. Организираме им различни събития, на открито, на сцена, пеем, танцуваме, забавляваме се, но винаги го има и този момент, че ние сме гордите потомци на едни хора, които са извършили Съединението на България и че трябва да го знаем това нещо, да го ценим и нашите деца...да го знаят и да го разкажат след време и на техните деца!

Такава е историята на Съединението през очите на хората в Съединение - история на ярки личности, една любов и едно дърво, което вече 130 години... събира хората около себе си.