Политика в тинята

Големият македонски дебат през изминалата тъжна седмица беше свързан не толкова с причините за трагедията от събота вечер, а за това дали природната катастрофа и дадените невинни човешки жертви трябва да се ползват за нуждите на актуалната и дългосрочна политика. И колкото повече и по-високи ставаха гласовете, че от трагедията на бива да се прави политически пиар, толкова повече политиците се нахъсваха да се бутат пред камерите и микрофоните и да „страдат” пред тях.

В този смисъл и македонците не направиха изключение от старата балканска традиция. Лидерът на ВМРО- ДПМНЕ и доскорошен премиер Никола Груевски прекъсна комфортната си почивка в Анталия и се върна веднага в Скопие и без да има формално право на това, се зае да оправя нещата в ролята на премиер, президент, министър по извънредните ситуация и главен ...не е важно на какво е главен. Груевски хвана лопатата и започна да рине наносите от водата под близкото око на ТВ камерите. Естествено, бе последван отсоциалния министър Диме Спасов, и той с ръкавици да размахва лопата..Не закъсня и реакцията на лидера на опозицията, кмета на Струмица Зоран Заев, който пристигна на мястото на трагедията и веднага се хвърли към инструмента за почистване. Да не остане по назад...

И за да си дойде всичко на мястото, трагедията и отговорността за нея се превърна в актуалния летен терен за остра политическа вербална битка между управляващи и опозиция. До степен да се стигне по искане на опозицията до извънредна сесия на Парламента в неделя, 14 август, на която депутатите, или по-точно, тези, които ще се съберат от отпускарските дестинации,да обсъдят всъщност какви са причините и кой е виновен за придошлата от Скопска Църна гора вода. Представям си какъв ожесточен дебат ще има, какви лични нападки и остроти ще се сипят, какви закани ще валят, колко пъти ще бъде споменавана Божията воля и силата на непокорната Природа. Само гледайте, слушайте и четете.

Но в това няма нищо местно, типично е по-балкански. Лидерите на държавите от полуострова обичат да се правят на съпричастни с човешките трагедии, причинени до известна степен и от тяхното безхаберие. В този смисъл Груевски и Заев не са изолирани, само македонски примери. Не знам дали си спомняте пролетта на 2014 година, когато сръбският премиер Александър Вучич се хвърли в спасителна лодка при голямото наводнение в Обреновац, разбира се, под внимателното около на ТВ и фотокамерите. Бе спасен един млад живот, което услужливи медии приписаха на героичния премиер, но пък това даде повод на голяма част от сърбите да вземат Вучич на майтап. Хайде да не сме заядливи, но като сме тръгнали да обикаляме Балканите нека си припомним едни български наводнения и едни БТР-и с качени на тях някои от най-ярките публични фигури на днешните управляващи страната ни. Не е толкова далече във времето, спомнете си.

С две думи- балкански синдром. Другата негова страна е калкулирането на това кой от съседите колко ти е помогнал в тази бедствена ситуация. Погледнете медиите в Скопие- не минава ден някой да не даде статистика на получените помощи от тук или оттам, допълнено с намеци от типа ”когато те пострадаха, ние какво направихме, а сега ...”. Помощта на България някак си мина настрана, въпреки че бе конкретна и на място. Ама и нашите пожарникари се жалват от липсата на внимание -а бе, момчета, сериозни хора сте, какво друго сте очаквали. Нали си свършихте работата както трябва. Това няма да се забрави от хората, на които сте помогнали. Макар че, ако мене питате, и нашите медии прекалиха с това да хвалят личните прояви на един български и един евродепутат, отишли в Скопие да помагат. Те пък от своя страна се скъсаха да поздравяват своите политически ментори в София за това колко бързо реагирали и как веднага пратили помощ за бедните македонци. Нали вече казахме- да се прави пиар от подобна трагедия не е много редно, освен ако живееш на Балканите, разбира се. Макар че вече и това не е извинение.

Иначе лично аз веднага звъннах на някои приятели в Скопие, двама от които живеят в пострадалия квартал Ченто. Писателят Младен Сърбиновски е добре, мазетата на блока, в който живеят със съпругата си Роза се били напълнили, но само това, не е страшно. По-нататък към края на квартала живее със семейството си Гьоко Трайковски, прекрасен автомонтьор и отличен български приятел. И там е наред, относително, разбира се. Професор Вангелица Десподова пък ев Кисела вода, далече от мястото на трагедията, но „...ако бяхте видели, от небето не падаше дъжд, падаше кал, беше ужасно”...