Двете популярни каси в Дупница и Сливен са изолиран случай, заявиха от Асоциацията на кредитните кооперации.
Оттам реагираха, след като десетки вложители в две взаимоспомагателни каси в Дупница и Сливен загубиха милиони левове спестявания, без дори да се усъмнят в нереално високата 12-14%-ова лихва, която касата е предлагала на своите членове.
От Асоциацията настояха, че спомагателните каси работят в рамките на закона.
Председателят на Бюджетната комисия в парламента Менда Стоянова е на мнение, че кооперациите с каси не бива да се забраняват, нито пък да попаднат под регулацията на БНБ, каквито призиви се чуват, тъй като това автоматично ще ги превърне във финансови институции, каквито сега имало много.
Менда Стоянова, председател на Комисията по бюджет и финанси - НС: Нормално е, обаче, в тези ВСК-та да има устави, които също са вписани в съда и които устави да регламентират, че членските вноски не носят лихва, така както е във ВСК-та към профсъюзите, което е нормално. Или че можеш да получиш подпомагане под формата на заем, но не повече от еди-колко си процента над вноската, която ти имаш като събран членски внос по своята партида.
Иван Попов, председател на Българската асоциация на кредитните кооперации: Това е частен случай за Дупнишката кооперация. Искам да кажа, че тези структури не са, които са в момента се води полемиката из публичното пространство, те не са наши членове.
- Лихвата обикновено при законово работещите кооперации с взаимоспомагателни каси в България как се движат? На какъв процент? - Максимум са стигали до 3%.