Една от функциите на президента е да бъде и върховен главнокомандващ на въоръжените сили. На практика обаче Конституцията налага редица ограничения пред държавния глава, що се касае за пряката му намеса в управлението на армията.
Въпреки че президентът е и върховен главнокомандващ, той няма право директно да се разпорежда с въоръжените сили без санкцията на Народното събрание.
Въпреки това в Конституцията има записани специални правомощия, чрез които той може да се разпорежда със самолетите, танковете, артилерията и пехотата, без санкцията на парламента.
Той може еднолично да обяви състояние на война, но само ако парламентът не действа, обяснява специалистът по конституционно право проф. Пламен Киров.
Проф. Пламен Киров: "И то при положение, че България е станала обект на агресия. И трябва да се действа незабвано, с оглед да се защити националната сигурност. Или в случаите, когато България, по силата на международни договори, трябва да изпълни своя ангажимент за взаимна помощ на друга държава, която е била обект на агресия. Като зебележете, той е длъжен незабавно да свика парламента и парламентът може да преоцени неговите действия."
Дори при война Конституцията забранява на върховния главнокомандващ да привиква резервистите и да участва в управлението на армията.
Проф. Пламен Киров: "Предполагам, че не си представяте действащият все още президент Плевнелиев, който с бинокъл и сабя в ръка ръководи бойни действия."
Що се отнася до мобилизацията - пълна или частична, президентът я обявява по предложение на Министерския съвет.
В мирно време правомощията на върховния главнокомандващ се свеждат само до свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, удостояването с висши военни звания и назначаване на командния състав, но и тук има ограничения.
Проф. Пламен Киров: "Държавният глава не може да назначава висшия команден състав на въоръжените сили, независимо, че е върховен главнокомандващ, без да има предложение на Министерския съвет. Т.е. тук ние имаме едно блокиране на правомощията. Но пък ако едно лице е неприемливо за държавния глава, нищо, че е предложено от МС, държавният глава не е длъжен да го назначи".
В мирно време и при война президентът има още едно правомощие.
Проф. Пламен Киров: "На него му се дължи цялата и пълна информация, които всички служби събират, свързани с националната сигурност и отбраната на страната".
Дори и тогава разузнавателната информация първо постъпва в правителството, тъй като спецслужбите са пряко подчинени на кабинета.