Северна Македония: Дойде време за избор

И сега, когато кампанията, започнала на 1 април привършва, предизвикателствата пред изборния ден са същите както в началото. Едно от тях, което след първия кръг на 21 април придоби още по-голямо значение, но и нови опасения, че няма да се случи, е избирателната активност.

Наричаме го с популярното административно понятие „ценз“. Та, цензът за успех на изборите е 40% гласоподаватели от общия избирателен списък да излязат и да пуснат бюлетината в урните. Само тогава - при най-малко 40% гласували, за победител ще бъде обявен онзи от двамата кандидати на балотажа, който просто има повече гласове от другия. Дори това да е само един глас, няма никакво значение, щом е в плюс, печели. Такива са изборните правила. Така че дали Стево Пендаровски от управляващия СДСМ заедно с коалиционните му партньори, или Гордана Силяновска-Давкова от опозиционната ВМРО-ДПМНЕ ще получи повече гласове, ще определи и новият, пети президент на Република Северна Македония.

И двамата кандидати, и техните щабове и ментори направиха, каквото можаха. Най-общо казано, запазиха традицията на балотаж да отиват двамата представители на най-големите македонски политически партии- СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ. Според същата изборна традиция и практика, на втория кръг борбата и политическите пазарлъци се свеждат до това на чия сметка ще отидат гласовете на избирателите албанци.

На първия кръг на 21 април третият от кандидатите - Блерим Река, спечели изненадващо, но напълно заслужено около 70 000 гласа. И сега и двамата лидери на двете македонски партии - премиерът Зоран Заев и опозиционерът Християн Мицковски, правят всичко възможно да привлекат тези гласове към „своя човек“. Самият Река, съвсем коректно заяви, че няма да препоръчва на своите избиратели чия бюлетина да пуснат на балотажа. Нека да гласуват по съвест и сами да определят избора си.

Но тази „неутрална“ позиция на Блерим Река очевидно не се харесва нито на Заев, нито на Мицковски. Премиерът проведе среща с лидерите на двете малки опозиционни парламентарни партии - Съюз за албанците и „Беса“, които стояха зад Река на първия тур. И въпросът, който тресе медиите в Скопие тези дни, само часове преди края на кампанията е какво е обещал Заев на Зиядин Села и на Билал Касами срещу това да организират така нещата, че гласовете на Река да отидат при Пендаровски.

От друга страна, от щаба на Демократичния съюз за интеграция /ДСИ/ на Али Ахмети публично обявиха, че в неделя Пендаровски може да разчита на най-малко 80 000 гласа от симпатизантите на най-голямата парламентарна партия на албанците в Северна Македония. Направиха го публично, вероятно, за да намалят негативния ефект от факта, че на първия тур привържениците на ДСИ, коалиционен партньор на СДСМ, не гласуваха масово, както се очакваше.

Сега техният лидер Али Ахмети има и друг залог, освен лоялното коалиционно поведение. Това е идеята за консенсусен кандидат, впоследствие и за консенсусен президент, договорен предварително между Заев и Ахмети и още две дузини по-малки политически партии и сдружения. Въпросната идея е на Ахмети, така че той има всички основания да призове своите симпатизанти просто да отидат до урните. И да ги дисциплинира така, че те наистина да наклонят везните в полза на „консенсусния“ Пендаровски.

И още нещо тревожи политиците в Скопие - възможността изборите да се провалят. Ако нямат ценз от 40%, вотът се анулира и нито един от кандидатите не печели. Председателят на парламента, албанецът Талат Джафери трябва да насрочи нови избори и цялата процедура ще трябва да се повтори. А на 12 май изтича вторият мандат на президента Георге Иванов и след този ден, по Конституция, ако няма избран нов държавен глава, задълженията поема тъкмо председателят на парламента Талат Джафери.

И ето че кошмарът на всички македонци да имат за президент етнически албанец ще се сбъдне. Независимо от всички статистики и демографски параметри, които в друга ситуация, чрез избори, не могат да постигнат този резултат…

През февруари, когато направих интервю с Талат Джафери за БНТ го попитах дали вече е дошло времето за президент-албанец на Северна Македония. Тогава той ми отговори - щом като албанец може да бъде председател на парламента, защо да не може да бъде и президент. И аз това питам - защо да не може?

Все пак, надеждата, че всичко ще мине нормално и цивилизовано, остава.

А в следващия текст, като непосредствен свидетел ще ви разкажа дали е станало така или нещата са взели друг обрат.