Ще оцелее ли българската аграрна наука?

Българската селскостопанска наука върви към ликвидация. Промените, които са правят в сектора, са неправилни, коментира в рубриката на БНТ 2 „Гласът на града” Светльо Стойчев – управител на фирма за производство и търговия на семена. Поводът са обявените съкращения в Селскостопанската академия и институтите й в страната. Най-засегнат от тях е „Образцов чифлик” в Русе, където персоналът трябва да бъде намален с 36%.

Светльо Стойчев вече 23 години се занимава с производство и търговия на семена. Преди това четири години е работил в Добруджанския земеделски институт в Генерал Тошево и знае какви усилия и ресурс са необходими както за научна, така и производствена дейност на един такъв център.

Светльо Стойчев – управител на филма за производител и търговия със семена: "Финансирането на селекционните процеси е, как да кажа - то е недостатъчно, то е никакво. От друга страна парите, които могат да получат като роялти – това е създаване на сорт, не са уредени."

Тази година в бюджетът на Селскостопанската академия са намалени средствата за заплати, и не са предвидени пари за наука и оборудване. Хората, които селектират сортовете, трябва да бъдат мотивирани, смята Светльо Стойчев.

Светльо Стойчев: "Доскоро един български сорт – Енола, беше стигнал 40% от площите в България. И какво направихме – селекционерът не получаваше една стотинка за тази работа. И човекът напусна България."

Според Светльо Стойчев отношението на държавата към научно-изследователските институти, ги води към ликвидиране.

Светльо Стойчев: "Реформата, която се направи, се въведе порочна система – приходите за производството … всичко отива в София… а от там се връщат някакви средства… Жалка история. Нямат гориво, нямат достатъчно машини да засяват. За каква наука, за какво говорим вече тука?"

Според Светльо Стойчев институтите могат и трябва да бъдат оставени сами да се издържат с научно-изследователска и производствена дейност.