Сигурността на черноморските общини и предстоящото преразпределение на европейските средства бяха сред темите на годишната среща на местните власти в Албена. Форумът събра над 600 участници в годината, в която Националното сдружение на общините в Република България отбелязва 30 години от създаването си.
„Кметовете на общините няма как да бъдат изолирани или встрани от общите притеснения за сигурността на всички граничещи с военния конфликт в нашия регион. Нещо повече — източните територии на България вече са признати от Европейската комисия като територии, граничещи с конфликта между Русия и Украйна. Това означава, че наред със засилените мерки за сигурност ще има възможност и за целево финансиране на инфраструктура с двойно предназначение. Кметовете на черноморските общини вече са ангажирани с тази тема и работят с партньори от други европейски държави, граничещи с Украйна, включително с полските си колеги“, заяви Силвия Георгиева в предаването „Говори сега“ по БНТ.
Средствата за сигурност и инфраструктура се очаква да бъдат обсъждани във връзка със следващия програмен период на Европейския съюз. От Сдружението на общините подчертават, че разговорите за бъдещия бюджет и разпределението на европейските ресурси вече са започнали, а местните власти ще търсят подкрепа както на национално, така и на европейско ниво.
Според изпълнителния директор на организацията Силвия Георгиева новото райониране на страната крие рискове за сътрудничеството между общините и за достъпа им до европейско финансиране.
Друг важен въпрос за общините е новото райониране на България, което предвижда страната да бъде разделена на 4 района за планиране вместо на досегашните 6. Промяната е свързана с намаляването на населението и с европейските изисквания към броя на жителите в отделните райони. От начина, по който са очертани те, зависи и достъпът до европейско финансиране.
„Самата механична промяна няма да направи качеството на живот в нито едно населено място по-добро. Районите за планиране имат пряко значение за разпределението на европейските средства, а това е важно за всеки български гражданин. Най-бедните райони получават 100% безвъзмездна финансова помощ, докато в по-големите райони интензитетът на подпомагане е по-нисък. Затова е от съществено значение как ще бъдат очертани новите райони и как ще се отрази това на възможностите за инвестиции и развитие“, посочи Георгиева.
От Сдружението на общините не определят новото райониране като най-доброто възможно решение. Според Георгиева обединяването на големи територии може да затрудни сътрудничеството между местните власти, особено в Северна България, където разстоянията са значителни, а транспортната инфраструктура остава недостатъчно развита.
„Ние твърдим, че това ново разпределение не е най-доброто възможно, което можеше да бъде направено. Цяла Северна България става един район за планиране - огромна територия, в която разстоянията са големи, а придвижването е трудно заради липсата на добра пътна инфраструктура. Смисълът на районите не е единствено чрез тях да се разпределят европейските средства. Идеята е местните власти да работят заедно, да изграждат партньорства и да се чувстват част от общност. През последните 20 години в сегашните райони бяха създадени връзки и партньорства, които сега ще трябва да бъдат изграждани отново“, коментира изпълнителният директор на сдружението.
"Разкъсват се исторически връзки между някои от областите и общините, които вече изпълняват общи проекти и ще бъде по-трудно да бъдат изградени те и създадени наново."
Промяната поставя въпроси и пред София и съседните ѝ общини. Столицата ще остане самостоятелен район за планиране, докато част от общините около нея ще бъдат включени в по-големия южен район. Според Силвия Георгиева това може да затрудни реализацията на съвместни проекти, свързани с транспорта, бизнес зоните и инфраструктурата.
„Не беше добре премислено, че София има метрополен район — всички общини около столицата, с които вече има общ градски транспорт, общи бизнес зони и много други ежедневни връзки. Сега те остават в големия южен район, а София се затваря в нейната урбанизирана територия. Ако София и съседна община искат да реализират заедно инфраструктурен проект с европейски ресурс, той ще бъде неравномерно разпределен. Столицата ще има по-нисък интензитет на помощта докато съседните по-малки общини ще могат да получават до 100% безвъзмездна помощ. Това е предимство за тях, но същевременно може да направи общите проекти по-трудни за реализиране“, обясни Георгиева.
Въпреки критиките към новото райониране от Националното сдружение на общините заявяват готовност да продължат партньорството си с държавата при договарянето на европейските средства. Основната задача пред местните власти остава да защитят интересите на общините и да гарантират, че промените няма да ограничат възможностите им за развитие.
Вижте целия разговор във видеото.
Чуй новините
Подкаст
