Какво може да накара едно дете да убие и къде е пропускът на възрастните - в опит да намери отговор Татяна Йорданова разговаря със социалния антрополог - Харалан Александров.
Харалан Алекснадров, социален антрополог: Това са тези деца, които сякаш не изпитват жалост, не правят емоционална връзка, обичат да измъчват животни, почват да си тормозят другарчетата, в училище бият по-слабите.
Това е потенциален психопрофил на един потенциален бъдещ престъпник. Той може и да не се превърне в убиец, ако бъдат взети мерки достатъчно рано. Според социалния антрополог обаче случаят в Галиче е случай на провал на цялото село.
Харалан Александров, социален антрополог: Изглежда така сякаш е било пред очите на всички. Всички са го изпуснали. Това е тъжната история, това е драмата. Не е било видяно като проблем, който може да бъде решен. Хората, които са регистрирали неговото разрушително и криминално поведение, не са го видели като дете, което има нужда от подкрепа, от превъзпитание.
За Аксел се е грижил дядо му. Родителите му са едни от тези 44%, които са напуснали Северозапада, за да работят в чужбина.
Харалан Алекснадров, социален антрополог: Далеч не всяко дете, което е лишено от родителска грижа, става убиец.
Науката го обяснява - не липсата на присъствие, а липсата на истинска връзка с възрастен, води до проблеми.
Харалан Алекснадров, социален антрополог: Ако го лишиш от емоционална връзка, буквално структурите на мозъка не могат да се развият и много често развива разрушителни поведения, които го правят или жертва, или насилник, или и двете.
17-годишният младеж от Галиче, завършил едва първи клас, но вече е с криминално досие. И го заплашват до 12 години затвор, ако бъде признат за виновен за убийството на Андреа.