Сирия - арабски въпрос във фокуса на ервоатлантическата Мюнхенска конференция

Световни лидери са използвали тази конференция за анонсиране на политики, както направи Владимир Путин през 2007 година в реч, определена от много анализатори като повратна в международната политика на Русия и началото на нова „Студена война“.

На тазгодишната конференция в Мюнхен се очакват над 400 участници, сред които се отличават имената на краля на Йордания Абдула II, президента на Полша Анджей Дуда, украинския президент Петро Порошенко, руския министър-председател Дмитрий Медведев, държавния секретар на САЩ Джон Кери, руския външен министър Сергей Лавров, министърът на отбраната на Великобритания Фалон и много други съвременни лидери.

Сред темите, които ще бъдат обсъждани, сирийският проблем ще е централен. Няма съмнение, че преодоляването на тази криза няма да бъде нито лесно, нито бързо. Сред многото въпроси, три ще бъдат централни.

1. Как и с какви средства може да бъде победена "Ислямска държава"?

Борбата с терористичната групировка изглежда е общият знаменател за всички ангажирани страни или поне такива изводи можем да направим от политическите послания. Дали обаче действията, отговарят на декларациите? Видно е, че няма единен подход. Много анализатори отбелязват, че "Ислямска държава" вече не е просто терористична организация, а се е превърнала в идеология, която намира подкрепата на отделни лица и организации в целия свят. Генералният секретар на ООН Бан Ки–Мун наскоро обяви, че 34 терористични организации са се заклели във вярност към "Ислямска държава", което показва, че само военните средства няма да бъдат достатъчни за победата над ИД. Като цяло, борбата с насилствения екстремизъм и тероризма ще бъдат не само тема на Мюнхенската конференция, но ще е основен проблем на сигурността и международните отношения още дълго време.

2. Как да бъде решен гражданският конфликт в Сирия? В Сирия от години се води война на междуетническа и междурелигиозна основа. В продължение на десетилетия, династията Асад, представляваща шиитския ислям или около 8 % от населението на Сирия, налагаше управление, което в никакъв случай не може да бъде наречено демократично. Може ли Башар Асад да бъде част от политическото бъдеще на страната и, ако то бъде запазено под някаква форма, няма ли това да създаде почва за подкрепа за Ислямска държава сред сунитите, подобна на случилото се в Ирак? В същото време кюрдският въпрос стои с още по-голяма острота. Дали те ще получат автономия или нещо повече в бъдеще? Всички това следва да бъде обсъдено на масата на преговорите и да бъде решено от сирийското население без външна намеса. Ако този процес не протече нормално, много е вероятно да имаме една разпаднала се държава, подобно на съвременна Либия.

3. Каква е ролята на международната общност в Сирия?

Несъмнено, в реториката на Мюнхенската конференция ще намерят отражение крайно противоположните виждания и действия на отделните държави, стигащи понякога до открито противопоставяне, като това между Русия и Турция.

Открояват се няколко подхода. От една страна, водената от САЩ коалиция залага на местните сили за борба с "Ислямска държава", основно на кюрдските бойци и на умерената сирийска опозиция, както и на необходимостта от политически преход без участието на Башар Асад. От друга страна, Русия и Иран директно участват в гражданската война в Сирия на страната на Башар Асад и срещу опозиционните сили и другите противници на режима. Турция, от своя страна, насърчава военната съпротива срещу Дамаск и с всички средства се стреми да не допусне по-голяма роля на кюрдските сили. Анкара се стреми в никакъв случай да не се създадат условия за автономност на кюрдите или за нещо повече. Впрочем, различията във вижданията за ролята на кюрдите вкара Турция в конфронтация и със САЩ. Към цялата тази картина трябва да добавим и ролята на отделни държави от Залива за подпомагане на различни воюващи групировки.

Сирийската криза далеч надхвърля границите на страната и има потенциала да влияе негативно върху сигурността на различни държави и региони. Но едва ли сирийската тема, колкото и важна да е тя, ще изчерпи дневния ред на Мюнхенската конференция. Участниците в дебатите не могат да подминат случващото се в Афганистан, където, след изтеглянето на войските на НАТО след 2014 година, се наблюдава връщането на талибаните и поемането то тях на контрола над отделни провинции. Политическият преход в страната е труден, а централната власт е отслабена, за сметка на набиращите мощ талибани и различни терористични групи, включително поддръжници на Ал Кайда и на "Ислямска държава". Ситуацията в страната поражда миграционни потоци към Европа, превръщайки афганистанците в третата по численост група след сирийците и иракчаните.

Предстои да проследим и позициите на държавите по отношение на кризата в Украйна, която бе в основата за обтегнатите отношения между Запада и Русия зарази анексирането на Крим през 2014 година и подкрепата от Русия на сепаратистите. Ситуацията в Украйна ще поставя остро въпроса за бъдещите действия на НАТО за гарантиране на сигурността на страните-членки на източния фланг на съюза.

И докато НАТО изглежда решена за действия за справяне с рисковете и заплахите, Европейският съюз изпада във все по-дълбока криза на идентичността. Явна е вече кризата в лидерството на съюза и неспособността да се вземат важни решения на общностно ниво, за да се отговори на нарастващите проблеми от бежанската вълна, радикализма и тероризма. Вместо общи действия, държавите предприемат едностранни мерки, което кара много наблюдатели да говорят за „ре-национализацията на Европа“. Тези тенденции ще отслабят в бъдеще ЕС като играч на световната сцена и ще намалят ролята му в разрешаването на конфликти и кризи.

Регионалните кризи, бежанската вълна, новите форми на радикализъм и тероризъм, растящото икономическо и социално неравенство между севера и юга и т.н. ще бъдат фактори с огромно значение за сигурността и ще имат влияние, далеч надхвърлящо географските измерения. Какво може да противопостави системата на международните отношения на нарастващите заплахи, има ли достатъчно средства да се влияе върху негативните процеси и дали ще се намери обща воля за тяхното решаване е голямото неизвестно, което ще бъде в основата на дебатите на Мюнхенската конференция за сигурност през 2016 г.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Авторът е председател на Софийския форум за сигурност и анализатор към БАН.