І. Основни резултати, тенденции и изводи:
За всички наказателни производства
- Трайно висок е делът на решените спрямо наблюдаваните преписки – 95,6% (при 95,4 % за 2015 г. и 96% за 2014 г.).
- Отчита се сериозен ръст на бързите (21,3%) и незабавните (41,1%) производства. Нарастват внесените в съда прокурорски актове при известен спад на предадените на съд лица.
- Намалява броят на прекратените и спрените производства.
- Устойчива е тенденцията на досъдебни производства, приключили в срок до 7 месеца – 74 % от делата за 2016 г. (при 75 % за 2015 г.)
- Продължава да намалява делът на върнатите от съд дела (4,9% за 2016 г. при 5,1% за предходната година). Причините за връщане на делата се анализират съгласно указание на главния прокурор, което позволява идентифициране на обективни и субективни фактори.
- Запазва се високото ниво на осъдените и санкционираните лица с влязъл в сила съдебен акт – 97,5% (97,2% за 2015 г.), респ. намаляват оправданите с влязъл в сила съдебен акт лица (с 11,8% и 18,3 % спрямо 2015 г. и 2014 г.).
- Запазва се висок делът на приведените в изпълнение осъдителни присъди и санкционни решения. Намаляват неприведените поради укриване на лицата присъди – 2% от общо получените (2,8%; 2,3%).
- Намаляват случаите на осъдителни решения срещу прокуратурата по ЗОДОВ.
За делата от особен обществен интерес
- Отчита се трайна тенденция на нарастване на броя на наблюдаваните производства, на внесените в съд прокурорски актове и на обвиняемите лица.
- Значително е намалял относителният дял на върнатите от съда дела спрямо внесените прокурорски актове - 4% (при 6,2%). Положителни са констатациите при върнатите дела за корупционни престъпления – 11,8% от внесените прокурорски актове (при 19,6% за 2015 г. и 18,5 % за 2014 г.).
- Висок е делът на осъдените лица по тези дела, спрямо лицата с постановен окончателен съдебен акт и намалява относителният дял на оправданите лица с влязъл в сила съдебен акт, спрямо всички лица с постановен окончателен съдебен акт – 4,0% (при 4,7% за 2015 г.).
ІІ. Необходими мерки и законодателни промени.
Остават актуални значителна част от констатираните от прокуратурите в предходни периоди проблеми – трудности при осигуряване на експерти и тяхното ресурсно обезпечаване; осигуряване на адекватни материални условия на труд на магистратите и служителите; някои дефицити в квалификацията на разследващите органи и др.
За пореден път се отчита, че от важно значение за подобряване качеството на наказателното правораздаване е необходимо усъвършенстване и осъвременяване на наказателното материално и процесуално законодателство. В доклада са посочени необходимите, според прокуратурите, законодателни промени в НК, НПК и други закони. Основните предложения са свързани с преодоляване на прекаления формализъм на наказателния процес и въвеждане на действащи ускорени процедури и средства, както и със създаване на наказателно-правни норми (особено за корупционните престъпления), които да съответстват на обществено – икономическите и социалните отношения.
ІІІ. Действия по изпълнение на препоръките в рамките на МСО
В доклада са посочени действията, които прокуратурата е извършила в рамките на своята компетентност: анализ на делата за корупция; анализ на делата, по които заради неефективно разследване са постановени осъдителни решения на ЕСПЧ; анализ и оценка на работата на специализираните прокуратури. Прокуратурата е оказала и пълно съдействие при провеждане от европейски експерти на Независимия анализ на структурния и функционален модел на ПРБ и нейната независимост.
ІV. Приоритети.
Постигнатото през 2016 г. подобряване на качеството на работа, е добра основа и ресурс за по-добри резултати.
Водещи приоритети в дейността на прокуратурата са повишаване на квалификацията на магистратите и служителите, подобряването на качеството и срочността на работа и проактивен подход в противодействие на престъпленията, свързани с организираната престъпност и корупцията сред лица, заемащи публични длъжности и по високите етажи на властта.
Чуй новините
Подкаст
