Стремглаво към изолатора

Във вторник в Скопие пристигна група представители на Европейския съюз, водена от стария познайник, еврокомисаря по разширяването и регионалната политика Йоханес Хан. Заедно с него пристигнаха и тримата евродепутати, представители на различните европейски „семейства”, които посредничат в опитите да бъде разрешена бушуващата няколко години криза в Македония. Таймингът и програмата на четворката от Брюксел бе предварително оповестена с оглед на това местните политически и партийни лидери, с които Йоханес Хан и компания искаха да разговарят, да си наредят така личната програма, че да имат време за среща и разговор. Така се прави. Местните медии шумно отразиха предстоящата визита, разчепкаха евентуалните послания, които групата носи със себе си, прогнозираха реакцията на местните партийни лидери, с които Хан и тримата евродепутати щяха да се срещнат.

Който имаше разум, прие вестта за посещението като загриженост на Брюксел за това, че вече толкова време Македония се гърчи в криза и изход не се вижда. Но пък някои видяха шанс да покажат политическите си мускули пред лицето на еврокомисаря и неговите спътници, заканвайки се, че вечерта във вторник, когато Хан ще трябва да даде изявление за резултатите от срещите си, по улиците и площадите на Скопие и на цяла Македония ще го посрещнат 200 000 демонстранти. Като за „Добре дошъл!”, както се казва.

В интерес на истината, организаторите на протестите не изчакаха вечерта, а още на обяд се бяха събрали пред представителството на Европейския съюз в Скопие на едно от ключовите кръстовища в града. Така де, да не си мисли австриецът Хан, че „ще му се размине”. Не бяха много, или бяха много далече от онази умопомрачителна цифра от 200 000 човека, която му обещаха, на така или иначе стартът на посещението и на разговорите на Хан и тримата евродепутати с местните партийни величия, представени в парламента, започнаха на фона на протести и завършиха на същия фон.

Но интересното, за което всъщност е този текст, бе друго - всички поканени на разговор с Хан партийни лидери се срещнаха и разговаряха с него, с едно важно изключение - президентът Георге Иванов. Държавният глава отказа срещата като препоръча в определеното за нея време делегацията от Брюксел да се срещне с представители на протестиращите. В предварителната програма на визитата на Хан такава среща не бе предвидена. Като формален повод за отказа да се види с еврокомисаря от канцеларията на Иванов изтъкнаха, че той все още не е приключил неформалната част от посещението си в Будапеща, където гостува на премиера Виктор Орбан. Казано с други думи, вместо да застане храбро лице в лице с европейските пратеници, той предпочете да си пие кафето с торта „Сахер” някъде по бреговете на „синия Дунав”. Някои местни медии в Скопие дори подхвърлиха, че Иванов си е у дома, прибрал се е навреме, но демонстративно е отказал разговора с Йоханес Хан.

Ако си обикновен човек, подобно нещо би могло да ти бъде простено, стига да представиш убедителни аргументи за отказа. Но ти си президент на страната, в този критичен момент от кризата представляваш единствената легитимна държавна институция – нямаш работещ парламент, имаш служебно правителство, чийто функции бяха свързани с изборите на 11 декември, друго нямаш. Пък и аз имам личното професионално усещане, че една от основните задачи на визитата на еврокомисаря бе да се срещне тъкмо с президента Георге Иванов, тъй като от неговия отказ да даде мандат за съставяне на правителство на лидера на опозицията Зоран Заев, кризата се изостри и демонстрантите излязоха на улицата да ”защитават Македония”. И прословутата „Тиранска платформа” от шест точки на трите партии на албанците, които са представени в парламента, им дойде тъкмо навреме като аргумент да извадят отново на повърхността традиционния страх от „албанския иредентизъм”.

Георге Иванов избяга и се скри като политически страхливец, без дори да си дава сметка, че сам, без натиск /поне видим!/ се натиква в изолатора, от който много трудно ще излезе. Това на практика означава, че той загубва политическата си легитимност пред европейските институции и лидери, че никой от тях във времето, което му остава до края на мандата като президент на Македония, едва ли ще пожелае да се срещне и разговаря с него. Е, може би само Орбан, макар че вече и това не е сигурно. Иванов не си даде сметка, че освен, че е еврокомисар, австриецът Йоханес Хан е авторитетен член на ръководството на Европейската народна партия, чийто член е ВМРО-ДПМНЕ на неговия политически ментор Никола Груевски. Да не мислите, че в Брюксел пасат трева и не знаят, че всъщност, с неразумните си антиконституционни действия Иванов прави всичко да даде още един шанс на Груевски да не отиде в опозиция, където очевидно му е мястото...

А как същият този Груевски след изборите през 2006-а година, когато за първи път спечели парламентарните избори в Македония, се хвалеше, че започва обновление на ВМРО-ДПМНЕ с цел да я направи активен и ефективен член тъкмо на Европейската народна партия, че в практиката си като премиер на страната ще следва философията на това европейско „семейство”,че иска да модернизира страната си тъкмо според програмата на ЕНП.

Изкушавам се на финала да цитирам първия посланик на Македония в София Георги Спасов, сега професор в Скопския университет. Той публично призова Ректората на университета да отнеме професорската титла на Георге Иванов заради срамното петно, което Иванов лепнал на учебното заведение. Даже Спасов предложи всички онези университети или научни институции от чужбина, които са дали някакво научно отличие на Иванов, да ги отменят. С всичките ми резерви към партийната обвързаност на Спасов към социалдемократите, призивът му е интересен знак.

Да не забравяме - проф.Георге Иванов е Доктор хонорис кауза на БАН.