Транспортните коридори - условие за развитие на регионите

Влошена метеорологична обстановка не позволи тази зима на македонски инженери да присъстват на голяма инфраструктурна конференция в София, посветена на трансевропейските коридори, преминаващи през Западните Балкани.

Този случай ми напомни една лятна среща със симпатично македонско семейство. Бяха избрали Боровец за своята ваканция. Отдавна го планирали, но отлагали защото заради лошия път и завоите на сина им ставало лошо и пътуването се превръщало в дълъг кошмар.

Не може да се пътува с влак, тъй като между България и Македония няма пряка железопътна връзка и както се шегуват някои – може да си купите билет от Скопие за София, но трябва да минете през Ниш.

Удивително е, че в наши дни няма добри комуникации на толкова близки разстояния, независимо по кое време на годината се пътува. Но е факт поради различни причини – от финансиране до проектиране.

През последните месеци се усеща раздвижване и се демонстрира воля за по-бързи действия, като остава въпросът за финансите, които трябва да бъдат осигурени. Според изчисленията на българския премиер 30 милиарда евро ще струва изграждането на транспортните коридори на Западните Балкани. А това са коридори номер 4, 8 и 10.

Коридор 4 започва от Дрезден в Германия, преминава през сърцето на Европа, после през София и Пловдив и завършва в Истанбул. Има разклонение София - Кулата – Солун. Този път свързва страните от Централна Европа с Егейско море (пристанище Солун).

Коридор 8 е с начало Албания (Дурас и Тирана), минава през Македония, а после София, Бургас и Варна. Това е връзката между Адриатическо море и страните от черноморския регион, Русия и страните от Централна Азия.

Коридор 10 тръгва от Залцбург, Австрия, и приклюва в Солун, Гърция, но има разклонения, едно от които е направлението Ниш - София - Димитровград – Истанбул.

Един коридор обаче не означава само добре асфалтиран път. В понятието се включват следните изисквания: по пътищата да се развива скорост от най-малко 100 км/ч, да има железопътна линия и изградена инфраструктура за пренос на електроенергия, газ и интернет. С други думи по трасето например София-Скопие да има освен скоростен път, без виражи, по които на децата да им прилошава, също и железопътна връзка, електропровод и газови тръби, както и интернет връзка.

Европейските фондове остават основният източник на финансиране, но недостатъчен. Затова се търсят други начини като заемни или безвъзмездни средства. Това е и една от основните причини да не се напредва с по-бързи темпове.

Коридорите са условие за развитието на цели региони, не само за тяхната свързаност. Например Коридор 8 отваря връзка с Пътя на коприната или иначе казано на преноса на стоки от и към Китай.

Заради изоставането цели територии са заплашени да изпаднат в изолация. Още един пример - в Румъния и в Гърция усилено се строи и напредъкът е чувствителен, а между тях остават по-бавните България, Македония, Сърбия.