Уж заедно ще отбелязваме...

Това, което знаем до момента е, че двете държавни делегации на България и на Северна Македония, ще положат цветя и венци на гроба на Свети Кирил /Константин/ в църквата „Сан Клементе“ в Рим. И двете ще бъдат на едно и също равнище - председатели на парламентите от София и от Скопие, Талат Джафери и Цвета Караянчева. Дошъл им е редът след президенти и премиери, които често се появяват в италианската столица около 24 май.

Може би от искрено уважение към делото на един от светите братя, но може би и поради светска суета заради аудиенцията при папата, който и да е той, която всяка година се организира. И тази година пак ще има среща при Франциск, въпреки че само преди броени дни той беше у нас. Друго си е някак да минеш по строгите коридори на Ватикана и да те посрещне самият Свети отец, главата на Римо-католическата църква. И да те погали по главата, както се хвали нашият премиер, или най-малкото да се снимаш с него. Снимката после можеш да закачиш на стената около работното си място.

Сега обаче думата е за друго. Талат Джафери, албанецът, мюсюлманинът, заедно с православната Караянчева ще положат венци на гроба на свети Кирил /Константин/. Ако е вярна предварителната информация, за първи път двете делегации няма да се дебнат по коридорите и ъглите на „Сан Клементе“, която и без това не е чак толкова широка или просторна. Както винаги се е случвало досега, сякаш от това кой първи и по –рано сутринта сложи цветята върху гроба на светеца, толкова ще има повече право да го нарече „свой“.

Глупава надпревара, разбира се, ама доколкото знам, не е била българската страна, която я е започнала. Нашите братовчеди от Северна Македония доста по-късно от нас, българите, решиха да се появяват на 24 май в Рим, следвайки тяхната си логика, че щом искат да са отделна нация, им трябва история, а какво по-значимо дело от това на светите братя Кирил и Методий би прилягало на претенцията им за отделност и самобитност. И цветя тръгнаха да поставят на гроба, и плоча поставиха на стената до българската, а и в надпревара някаква се впускаха.

Е, сега вече двете делегации ще бъдат заедно, както се договориха членовете на съвместната комисия по история и образование, а политиците от двете страни взеха политическото решение. И ето, че утре, петък, казвам, Талат и Цвета ще бъдат заедно. Пак с уговорката, че така поне е по предварителната програма.

До тук-добре. Но, винаги има едно „Но“ в българо-македонските отношения. Пак няма да има съвместно служение на свещениците от двете църкви, които задължително придружават държавните делегации на този ден и на това място. Делегацията от Северна Македония щяла да присъства на българския молебен, а после - българите щели да отидат на молебена на свещениците от Македонската православна църква. Някаква такава история, представете си. Е, после двете правителствени делегации пък щели да разменят визити на културните програми, подготвени от двете държави. Дори и традиционното в подобни случаи демагогско оправдание, че и в двете държави църквата е отделена от държавата не може да оправдае отказа от обща евхаристия, или съвместно служение.

Но това е работа на църквите. Мене лично ме притеснява и нещо друго. Днес имах гости от Скопие, колеги-журналисти, с които готвим общ проект за професионален диалог в името на взаимното опознаване и повишаване на доверието помежду ни.

Когато стана дума кой е начело на делегацията от Северна Македония в Рим, и тримата - те бяха трима, в един глас изохкаха: Е, та баш Джафери ли трябваше да го пращат в Рим? Защо, нали спазваме някакъв реципрочност, и то винаги по ваше настояване, ваш шеф на парламент - негов български колега. Какво му е на Джафери, нали той беше на заседанието на Народното ни събрание за ратификация на Протокола за вашето членство в НАТО, тогава беше добър ли, що ли…

Не, бе Коста, какво ще прави албанец и мюсюлманин на този празник на славянските просветители и християнски проповедници? Пак нашата, тънка македонска игра-хем да покажем, че играем играта за общото отбелязване, хем да го направим така, че да хвърлим съмнения в неискреност. А нали това е първата проява на съвместно отбелязване на общи празници и герои, за които се договаряме. И би трябвало да е прецизно отработена, нали трябва да „повлече крак“… После, защо ни се сърдите, ами заради такива „номера“.

Споделям това, без да съм сигурен, че ако го подкрепя, ще бъда напълно прав. Впрочем, когато пиша този текст-повтарям, всичко предстои. Честит празник, най-хубавият български!