С поклонение пред паметника на Тодор Александров в Кюстендил отбелязаха 114 -годишнината от Илинденско-Преображенското въстание. 2-ри август е и празник на града от близо 20 години.
Кюстендил има голям принос в националноосвободителната борба за освобождение на Македония. Тук е бил първият пункт на вътрешната Македоно-Одринска организация. Това припомни директорът на Регионалния исторически музей, Валентин Дебочички.
Валентин Дебочички , директор на РИМ -Кюстендил: През Кресненско-разложкото въстание още от 1878 г., тук е като център на въстанието тук са ръководителите и все така до Илинден през 1903г.
В Кюстендил и близките местности Сенокос и при село Слокощица се въоръжавала огромната част от българските чети, които преминавали във вътрешността на Македония, за да участват в борбата за освобождението ѝ
Валентин Дебочички, директор на РИМ - Кюстендил: Както и с предишните въстанически опити и действия, така и с неговия разгром, Кюстендил посреща стотици бежанци от опожарените градове и села в Македония.Така че закономерно и знаково трудно можем да си представим въстанието на 2-ри август 1903 г. без Кюстендил.
В Кюстендилския пункт на българските Македоно-одрински революционни комитети се събирали средства, литература, кипялаи революционна дейност, която е характерна само за пограничната зона. Историците наричат Кюстендил вратата към Македония.
Комисия в СОС изслушва ръководството на "Топлофикация" заради казуса "Дружба"
Обиски и арести при разбиване на криптоизмама за над 100 млн. евро, България е в схемата
Чуй новините
Подкаст
