В Северна Македония отново избират

Трима са кандидатите, които в неделя, 21 април, ще се борят за доверието на избирателите. И тримата излизат на тепиха като професори, като независими, значи, формално не членуват в партиите, които ги издигат. Което, най-малкото, означава, че лидерите на тези политически сили разчитат не само на своите твърди ядра, но и на очакването „непартийните и независими“ кандидати да оберат част от периферията.

Стара и позната тактика, но когато става дума за македонския избирателен корпус и за държавата Република Северна Македония, в която всеки познава всекиго, рискът тя да не проработи е твърде голям.

Защото веднага ще се намери някой, който, например, да припомни, че непартийният кандидат на управляващите СДСМ и ДСИ на Али Ахмети - проф. Стево Пендаровски, преди пет години, на предишния президентски вот, си беше партиен кандидат на социалдемократите. Тогава той загуби от друг „партиец“, професора от Скопския университет Георге Иванов.

Или пък ще си спомни, че и проф. Гордана Силяновска - Давкова, която сега „играе“ за опозиционната ВМРО-ДПМНЕ, някога беше в най-тесния кръг около първия президент на страната, вече покойния Киро Глигоров.

Виж, за Блерим Река, журналист, бивш дипломат и политолог, няма данни да е бил партийно момче, ама и никой нямаше да го знае, освен тесния му семеен и приятелски кръг около него, ако двете опозиционни по-малки парламентарни партии на албанците – Съюза за албанците и БЕСА, не го бяха изтикали напред като свой общ кандидат. Хей така, хем да подразнят онези от Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, които се договориха за общ кандидат със социалдемократите на премиера Зоран Заев в лицето на Стево Пендаровски, хем да си видят изборния статут и да оценят влиянието си сред избирателите, хем да създадат условия да се пазарят за подкрепа с гласовете си за втория кръг на 5 май. Защото в изборната практика на Македония има стандартно правило - президент се избира на втори кръг, а там без албанските гласове победа не е възможна.

А че ще има втори тур на 5 май, за това никой не спори. Изборният закон повелява на първи тур да спечели само този кандидат, който спечели 50 на сто от общия брой на гласовете плюс един. В избирателните списъци са включени - най-общо, около 1 800 000 гласоподаватели. Значи, ако искаш още на първия кръг - на 21 април да отвориш шампанското, ще трябва да спечелиш 900 000 гласа плюс един. Това просто няма как да се случи, още повече при трима претенденти, които така или иначе ще „разсейват“ доста от гласовете. Пък и ако има някаква сериозна опасност, която всички виждат, но почти никой не се осмелява да говори на висок глас за нея, е опасността и на 21 април, и на 5 май да не бъде достигнат цензът за участие.

На балотажа изискването е да има най-малко 40 на сто от общия брой на избирателите, които да пуснат своята бюлетина и да участват в гласуването. За победител ще бъде обявен онзи от двамата кандидати, който получи просто повече гласове от другия, на само при условие, че най-малко 40 на сто е активността при гласуването. Преди години парламентът реши да свали този праг от 50 на 40 на сто заради констатацията, че обикновено на балотажите избирателната апатия надделява над желанието да бъде осъществено конституционното право на глас. Хайде летвата с десет на сто по-надолу, само и само изборът да не се провали.

Засега фаворити да отидат на балотаж на 5 май са представителите на двете големи политически формации СДСМ и ВМРО-ДПМНЕ - Стево Пендаровски и Гордана Силяновска-Давкова. Нищо ново под изборното слънце в Северна Македония - нямаш ли подкрепата на сериозна политическа сила, не си прави илюзии, че можеш да победиш. Според всички предизборни анкети, Стево води пред Гоца с малко предимство, но двамата заедно са много по-напред от Блерим Река. Така че, в неделя- първо премерване на силите, един вид загрявка за истинското състезание на 5 май. Двуполюсният модел в действие, така да се каже.

И едно признание- мен лично ще ме интересува не толкова резултатът от президентския вот, който и без това е достатъчно предвидим, а надпреварата за кметския избор в Охрид. Там, заедно с Дебър и Ново село, се провеждат частични местни избори. Край езерото си имам своя фаворит - това е моят приятел Михаил-Милчо Трендафилов, познат в града и наоколо като Нанче. Милчо Нанче е човекът, който поведе своите съграждани на протест против незаконното и неразрешено строителство на 32-метрово минаре на Али пашовата джамия в сърцето на Охрид. Засега строежът е спрян, премиерът Зоран Заев обеща да вземе мерки, но след изборите. Страхувам се обаче, че съобразяването на Заев с коалиционния партньор от ДСИ на Али Ахмети, пренесено от Скопие на местна почва в Охрид, ще накара отново местните велможи да си затворят очите пред незаконния градеж.

Освен ако… освен ако Милчо Нанче не спечели в неделя.