- Един ден ни разтревожиха много, - разказва Василева. - Видях че, кестените започнаха да падат един след друг. Режеха ги под някаква заповед. Веднага отидох при моята приятелка на първия етаж, защото знаех, че съпругът й, Драго, имаше познати в общината. Видях неговото дете, което си играеше с куклите, но плачеше, защото то усети тревогата в семейството.
Малкото момиченце без да се замисли събрало всичките си любими играчки и изтичало пред входа. То наредило куклите и мечетата около дървото, с надеждата да го спаси. Трогнати от това родители и съседи направили всичко възможно, за да се спре изсичането.
- Тя си играеше, то беше към 5-6 годишно дете, играеше си с куклите, редеше си ги, - продължава разказа си Вера. - То винаги беше много спокойно дете, но този ден го видях много разтревожено и плачеше, защото гледаше всички вкъщи, колко бяха тревожни. Всеки момент можеха да отсекат и нашето дърво пред входа.
Последвало обаждане в общината, за да се разбере причината за сечта на кестените. Оказало се, че е взето решение всяко дърво да бъде заменено с улична лампа. Разтревожени, хората от кооперацията положили усилия кестените да бъдат запазени на всяка цена.
Вера Василева: След като, спасиха останалите кестени, последния кестен който беше пред нас. Видях, че между дърветата поставиха и електрически стълбове, така че решение беше намерено. През пролетта са много красиви, тези бели свещи по дърветата украсяват улицата. А през лятото, когато е много горещо, те са нашите чадъри, за да ни пазят от силните слънчеви лъчи. Аз мисля, че това не е разумно, защото ние имаме много нужда от тези дървета, които са белите дробове на нашата улица.
И днес, когато минете по булевард „Пенчо Славейков”, може да видите съжителството на кестените с уличните лампи и да си спомните историята за едно малко момиче, което е успяло да спаси последния кестен пред номер 35.
Чуй новините
Подкаст
