За абитуриентите отново, но този път по–ласкаво

Подлост е да се възмущаваме така гръмко от тях, защото носим отговорността резултатът от възпитанието им да е добър или лош. И нека не забравяме, че преди години и ние, в ролята си на абитуриенти, сме били нападани за много от нещата, които мислим и правим.

Когато 18 години си крещял на детето си, че не учи достатъчно, че не се старае като баща си, не е с фина душевност като майка си и че несъмнено ще се провали в живота; когато си го сравнявал назидателно с по-успяващите от него, когато от безсилие си раздавал шамари, а от ангажираност си го неглижирал, е повече от двулично да се дразниш, че някои ценности в твоя младеж са сбъркани. Често, много често, точно родителството и учителството са сбъркани, обществото рязко е преобърнало авторитетите си, затова и младите стават неадекватни. А се раждат страхотни, всички като бебета са страхотни!

Когато с удоволствие коментираме претенциозността на днешните български балове, парадната суета на безвкусните тоалети, дивашкото поведение на носещите ги, напрягащото усилие да изглеждат, смешния порив да бъдат забелязани, би било добре да анализираме също и защо сме докарали поколенията след нас до това ниско ниво, жалки стремежи и дори пошлост.

Ключът едно дете да се влее в групата на зрелите зряло, е в това да расте подкрепяно, уважавано, одобрявано от възрастните през всичките години преди и по време на училище. Както и да живее сред естетика, да познава етиката и да не се е нагледало на родитело-учителски фалшив морал.

Все по-често балът не е празникът на символичното „сбогом“ със средното образование и началото на сериозния период. Несъмнено някои от завършващите завинаги ще си останат на ниво осми клас – като предел на образователни, социални, културни и дори човешки компетенции. Балът не е събитие, което извежда учениците от класните стаи и ги въвежда в реалния живот.

Ако до 18-тата си година те не са научени, че човек винаги трябва да се стреми към развитие и че не се раждаме, за да сме щастливи, а за да се борим да бъдем щастливи, едва ли дългата рокля и костюмът ще са преходът към щастието. Но балът е огледало доколко новият възрастен е възпитан от родители и учители на финансова отговорност, личен самоконтрол, усещане и умение да се забавлява безопасно.

Започна да ни става приятно да разказваме колко криво е това огледало, а е време да свикнем да подчертаваме и добрите примери. Като начало нека припомним как група завършващи дари пари на болни деца, а друга група абитуриенти помогна на сираци. Това е зрелостта, това е осъзнаването и това е възпитанието. Когато говорим повече за благородни жестове и по-малко цъкаме с език за скъпите рокли на млада провинциалистка (за която даже имаше и платени медийни публикации), то силата ще бъде на първата страна, а обществото полека ще спре нездраво да се вълнува от втората.

Попътен вятър на всички завършващи и нека им помогнем да сбъднат мечтите си!