За Ботев и новите патриоти

Стана много модерно напоследък да мразим чуждото, а социалните медии са чудесна платформа за това. В някои населени места е дори въпрос на чест млади мъже да показват интернетски мускули, за да ни доказват по изтощителен начин българщината си. Когато обаче тези доказателства започнат да излизат извън зоната на виртуалното, става неприятно и опасно. Патриотизмът преди означаваше любов към отечеството и към хората. Такава е и същността на Ботевата кауза. Сега думата се свежда до агресивно и бабаитско поведение.

Тези, които най-често се репчат с нея, може и да живеят из различни краища на страната, но психологическият им профил почти винаги е един и същ: недоволни са от всичко и всички, за незавидното си положение обвиняват системи, правителства, „чиновници“ и президент, но не и себе си и най-много ненавиждат циганите. Тези нови патриоти с радост щампират образа на Христо Ботев върху чашите си, а понякога, за по-силно патриотично чувство, от другата страна на същите чаши, щампират и призиви като: „Смърт за предателите!“. Предатели за тях са хората, които не одобряват мисленето им, предатели са успяващите и които имат бъдеще.

Вълната от криворазбран национализъм ни залива, защото възгледите на новите патриоти се радват на различни трибуни и еднородна публика. Четем и слушаме за подвизите им всеки ден. Ще бъдем информирани за тяхната българщина вероятно и в Деня на Ботев. Едновременно с това на 2 юни обичайно ще разгърнем историята с всеизвестни факти, които включват само три аспекта от биографията на националния герой: за какво се е борил, какво е завещал на литературата и публицистиката ни и при какви обстоятелства е загинал. Едва ли ще се докоснем до другите вдъхновения и идеали на революционера, бегло ще чуваме информация за наши съвременници, които изследват живота и делото му, възстановяват непознати факти около него, рисуват портретите му, пишат книги за великия българин.

Би било полезно да съумеем да бъдем „по-читатели“, по израза на Петър Увалиев, а не просто почитатели на ботевските идеи за любов към дома и родината, революционен оптимизъм и демократизъм, както и да се съобразим със забележката му, че: „Да! Патриоти сме ние, дордето сме пиени“.

Защото у нас все се намират желаещи да раздават правосъдие по свои правила, да приемат за геройство неспазването на законите и да изопачават национални идеали. Гражданската култура се сблъсква с комплекси на малоценност, необразоваността се компенсира с прояви на насилие, имаме дори и кмет в ареста, с обвинения за участие в престъпна група, заплахи, нанасяне на телесни повреди. Той вероятно също е бил воден от псевдопатриотичното чувство за правораздаване и справедливост.