В големите градове у нас децата с проблеми имат достатъчно възможности да получат помощ, но в малките населени места те почти липсват. Друг сериозен недостатък е, че социалните, медицински, образователни и правни институции работят отделно и не обменят информация помежду си, а това се отразява лошо на детето, което трябва да получи помощ едновременно за различни проблеми. Най-много работа предстои в областта на детското правосъдие. Очакванията са, че промените в наредбата за приобщаващото образование ще подобрят ситуацията. Анализът на услугите за деца в Североизточния региона бе представен във Варна.
Изследването „Гласът на българските деца“ обобщава данни, свързани с децата и тяхното благополучие. Основен проблем е разликата между големите и малките градове.
Албена Бонева, председател на фондация „Ръка за помощ“
„Много големи диспропорции, силно съсредоточаване на здравни, на социални и образователни услуги в големите градове. Това означава, че на един огромен процент от децата и техните родители достъпът да тези услуги е възпрепятстват по една или друга причина.“
Във варненска област например, 80 процента от лекарите специалисти са в град Варна. А специалистите по детска психиатрия са само четирима за цялата страна. Новата наредба за приобщаващо образование, която разглежда не само децата в риск и въвежда социалните работници в училищата и детските заведения, дава основания за оптимизъм, смята Албена Бонева. Изследването ѝ показва успехи в деинституционализацията, проблеми в здравното обслужване и координирането на различните институции институциите, липса на достатъчно логопеди и специалисти за работа с деца с психиатрични проблеми. Основен извод от анализа за североизточния регион, а и за цялата страна, е необходимостта от децентрализация на услугите и гарантиране на тяхната устойчивост.
Албена Бонева, председател на фондация „Ръка за помощ“:
„За да се чува гласът на българските деца, всички ние, възрастните, трябва да сме създали условия, подходящи за това.“
Работата по проекта ще продължи до 2019-а година.