Зад маските на фалшивия патриотизъм

Същите хора с маски по-късно изгориха знамената на три държави, непосредствени съседи на Северна Македония-Гърция, България и Албания. На всичко отгоре много старателно бяха снимани от техни съмишленици, които по-късно качиха клипа в социалните мрежи, та да го видят в цял свят. Упоритото нахалство, с което всичко бе подредено и изпълнено, а после бе качено в Мрежата, рязко противоречеше на старателната грижа на „изпълнителите“ да скрият лицата си. Макар че, в крайна сметка, те вече са известни. Става дума за изселници от Македония, които не приемат Преспанския договор на Северна Македония с Гърция и особено смяната на името на държавата. И затова избрали тази форма на протест пред Консулството на Скопие в Австралия, в Мелбърн, където се намира по-голямата част от македонската диаспора в този континент-държава.

Както стана ясно обаче, протестът не е бил едностранен, защото не само държавния флаг на Гърция пострада. Пострада и българският трибагреник, а и червеното знаме с двуглавия черен орел, който винаги е бил символ на албанците. Нашият байрак- заради това, че подписахме Договора с Република Македония на 1 август 2017 г., който пък отвори пътя за активизиране на преговорите между Скопие и Атина, след което се стигна до 17 юни миналата година, когато в Псаредес-Новици на брега на Голямото Преспанско езеро министрите на външните работи на двете страни Никос Козияс и Никола Димитров туриха подписите си под Договора, станал известен като Преспански. Чудно- ако сериозно протестираш против съдържанието на този политически документ, би трябвало да насочиш острието на гнева си тъкмо срещу Никола Димитров, външния министър. Тъкмо той проведе дълги и изключително тежки преговори с гръцката страна, тъкмо той увенча работата си по споразумението с факта, че го подписа. Защо не изгориха и неговата картонена фигура, а се задоволиха само със макетите на Заев и Шекеринска.

Имам някакво обяснение на това, без да имам претенцията, че съм прав. Като цяло, македонската диаспора по целия свят е патриотична и идеологически в по-голямата си част симпатизира на ВМРО-ДПМНЕ. А Заев и Шекеринска са от другата страна на партийната барикада- те са председател и заместник на управляващия Социалдемократически съюз на Македония, който, я виж, сега си давам сметка, все още не си е променил названието тъкмо според договореностите на Преспанския договор. Например, да се нарича СДССМ- Социалдемократически съюз на Северна Македония. Друг е въпросът, че очевидно младежите с маските, горели макети и държавни байраци, бъркат понятията за патриотизъм. Това не е чудно, особено за македонската диаспора в Австралия-както съм имал повод да казвам, там са най-радикалните лъже-патриотични елементи, но и най-стиснатите. По този повод един колега и приятел, журналист от Скопие, беше написал, че македонската диаспора е креслива и постоянно има претенции да се намесва в управлението на държавата, но когато става дума да й се помага, никакви ги няма. И приведе пример за това, че когато Армията за освобождение на Косово (АОК- УЧК) воюваше срещу сръбските власти в тогавашната сръбска провинция, десетки и стотици бяха косоварите, живеещи в Западна Европа, които се върнаха и се включиха в бунтовническата организация. Да не говорим за задължителната „такса“ от десет процента от всеки доход, събирана от изселническите организации от Косово за нуждите тъкмо на АОК. А нашите братовчеди-какво? Когато възникна конфликтът на Шар планина през лятото на 2001 г, за участие в силите на реда срещу бунтовниците от Армията за национално освобождение от македонската диаспора като доброволци дойдоха цифром и словом…4 (четири) човека. А за всички бе ясно, че този конфликт поставя под съмнение държавността на Република Македония.

Много е лесно да гориш картонени силуети и държавни флагове, когато си на хиляди километри от страната. И когато живееш в държава с утвърдени либерални традиции и демократичен ред като Австралия. Но какво се чудим? Цялата тази демонстрация на фалшив патриотизъм ми приличаше на онзи случай от преди две години, когато набеденият журналист Миленко Неделковски вдигаше чук над плочата за подвига на българските войници на върха Каймакчалан. После се оказа, че плочата е била счупена много преди това, Миленко е замахвал с тежкия чук над разкопаната земя, а целта е била подобен кадър да се пусне в Мрежата и да предизвика скандал. Е, успяха - и дългокосият и немит Неделковски от Скопие, качен на чутовния връх, и онези с маските, картонените фигури и знамена от Мелбърн.

Просто матрицата е една и съща.