Защо Австрия се отказа от споразумението на ООН за миграцията?

Още през декември миналата година посланикът на САЩ в Организацията на обединените нации Ники Хейли обяви, че администрацията на президента Тръмп не подкрепя споразумението и няма да го подпише. Това решение последваха от Унгария и Австралия, а сега и Австрия се присъединява към тях. Очаква се Полша също да не подпише и съответно ратифицира споразумението.

Миграционният пакт

Глобалният пакт за "безопасна, методична и регулирана миграция" беше представен официално през юли месец. Документът трябва да бъде подписан на насрочената за 11 и 12 декември конференция на ООН в Маракеш, Мароко. Той съдържа 32 страници, в които поставя и описва имплементацията на няколко основни цели, сред които: намаляване на обстоятелствата, които принуждават хора да напуснат родната си държава, осигуряване на честни и етични условия за намиране и наемане, респективно на работа, засилване на международната борба с трафикантството и защитата на границите, осигуряване на достъп на мигрантите до основни услуги, подкрепа за интеграцията и други.

Споразумението следва Декларацията от Ню Йорк за бежанци и мигранти на ООН, която страните членки на организацията единодушно приеха през 2016 година. Макар документът да е неангажиращ, международната общност заяви готовността си да се бори за защита на човешките права на всички мигранти и срещу ксенофобията, както и и да подкрепи страните, които приемат най-голям брой бежанци и мигранти.

Две години по-късно проблемът с миграцията изглежда все по-сложен за разрешаване и предизвиква нови противоречия и полемики между различните държави.

Американският президент Доналд Тръмп постави миграционния въпрос в центъра на своята политическа кампания, с която спечели вота за Белия дом през есента на 2016 година. Прословутата стена с Мексико се превърна в символ на политиката на затворени граници, която Тръмп и екипът му обещаха. Последното ѝ проявление е разполагането на хиляди военни на границата на САЩ с Мексико с цел спирането на “керван от мигранти” от Централна Америка - Хондурас, Ел Салвадор и Гватемала, който Тръмп превърна във водещата тема на последните седмици от кампанията преди изборите за Конгреса на шести ноември.

Позицията на Курц

17 са точките от Миграционния пакт, с които Австрия не е съгласна и с които канцлерът Себастиан Курц и вицеканцлерът Хайнц-Кристиан Щрахе аргументираха решението на правителството да не подпише споразумението. Сред тях е улесняването на събирането на разделени семейства или с други думи - възможността на мигранти, получили временен или постоянен статут в една държава да изтеглят и семействата си при тях и осигуряването на достъпа до образование и здравната система на новопристигналите. Според Курц тези 17 точки заплашват суверенитета на Австрия и създават предпоставки за умесване на легалната и нелегалната имиграция. Заместникът на Курц – вицеканцлерът Щрахе изтъкна, че документът противоречи на управленската им програма.

Щрахе е лидер на популистката Партия на свободата на Австрия, чието основно политическо послание от години се върти около недопускането на повече бежанци и мигранти в страната и ограничаване на социалните придобивки за чужденците.

Миграцията - ябълка на раздора в международен мащаб

Европейското противопоставяне на тема миграция е в центъра на обществения и политически дискурс от началото на бежанската криза през 2015 година. Избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ прехвърли темата и зад Океана, а подготвеният Миграционен пакт го превърна в гореща тема дори в Австралия. Вътрешният министър на страната Питър Дътън заяви през юли, че те няма да подпишат споразумението, защото то заплашва суверенитета им и прави защитата на границите невъзможна. Според документа задържането на мигранти в затворени центрове трябва да бъде крайна мярка, използвана само за кратко време. Политиката на Австралия е да изпраща всички пристигнали с лодки и кандидатстващи за бежански статут в затворени центрове на островите Науру и Манус.