От компаниите предупреждават, че така написаните текстове ще доведат до увеличаване на застрахователните премии по всички застраховки, не само селскостопанските.
Асоциацията на застрахователите в България се обяви срещу закопроекта за справяне с природните бедствия. Според фирмите от бранша ако текстовете бъдат приети в този вид, това ще доведе до поскъпване на най-масовите видове застраховки - "Каско" и "Домашно имущество". На практика всички коректни хора и фирми, които се застраховат ще покриват с парите си щетите и на тези селскостопански производители, които не се застраховат.
"Предложеният модел за финансиране на дейноститее в разрез с обществения интерес и социална справедливост, тъй катоще бъде до голяма степен финансиран с надбавка (косвен данък) върхупремиитена застраховани лица по доброволни застраховки, които нямат нищо общо със сектора на земеделието. Така, добросъвестните потребители ще трябва да плащат по-високи премии, за да за обезпечават мероприятия по превенция на земеделски стопани, включително и незастраховани такива", обясняват застрахователите.Според тях предлаганият финансов модел не е икономически обоснован и липсва финансова логика за прилагането му.
"Основателни съмнения буди и ефективността на разходваните средства за превативните мероприятия от Изпълнителната агенция за борба с градушките (ИАБГ). За сравнение, в Сърбия, където климатичните условия са подобни на нашите, а методът за борба с градушките(изстрелване на ракети от земята)е идентичен с българския, разходът за единица защитена площ е почти два пъти по-нисък – 2,72 евро на хектар в Събрия при 4,3 евро на хектар в България."
Освен това не се дават никакви преференции за застрахованите в случай, че са взели мерки за намаляване на риска. Така например ако земеделските производители са инвестирали в противоградова защита, напояване, предотвратяване на пожари и други, те няма да бъдат насърчени по никакъв начин.
"До момента е известно, че крупните земеделски производители не застраховат земеделските култури, заради малката вероятност цялата площ да бъде увредена от природни бедствия и съответно да претърпят големи загуби. На практика се получава, че от една страна застрахователите ще финансират превенция за големи земеделски производители, които принципно не сключват застраховки, а друга страна – източник на финансиране биха били застраховани лица, които нямат отношение и не са облагодетелствани от законопроекта", обясняват фирмите.
От Асоциацията са изпратили становищата си до всички заинтересовани държавни институции.