Три години русенката Стоянка Ангелова се бори в битка за пенсия по болест. Тя е здравен работник, но въпреки това системата не й помага. Повече за неволите на жената, вижте в репортажа на Пламенка Тонева и Николай Лазаров.
This is a modal window.
Стоянка Ангелова е на 62, от Русе. 10 години работи като медицинска сестра в Либия, но през 2004-а се връща в България и започва да практикува в акушеро-гинекологичния комплекс в града. През 2013-а обаче, животът й се преобръща. По време на дежурство жената получава инсулт. Лявата страна на тялото й остава неподвижна.
Година по-късно Стоянка се явява пред териториална експертна лекарска комисия в Русе. Получава едва 10% инвалидност и отказ за пенсия по болест.
Стоянка Ангелова: Аз се движех с бастун и патерица. След инсулта получих и епилепсия, ръката ми е постоянно свита, дори не мога да се обувам самичка и ми беше болно, че толкова години съм работила в болницата. Много болно ми стана. Да са живи и здрави децата ми, че ми помагат.
Стоянка два пъти се явява пред лекарската комисия в Русе, но не получава повече от 44% инвалидност. Следва двукратно обжалване на регионалното медицинско решение пред Националната експертна лекарска комисия. И така в продължение на три години жената не получава никакви средства. Издържа се благодарение на своите близки.
Стоянка Ангелова: Имам хиперплазия на надбъбречната жлеза и оттам вдигам кръвното. Тогава председателката на ТЕЛК ми каза, докато не си оперирам надбъбречната жлеза няма да се оправят нещата."
Едва в началото на 2017 русенските медици издават ново становище.