;
Как се развива кариерата ти днес, какви проекти имаш?
Станислав Яневски: Имах няколко проекта, сега очаквам още един да стартира. Ноември заминавам за Москва по покана на феновете ми там. Всичко тръгна от един кино и фентъзи фестивал в Санкт Петербург. Сега феновете отново ме поканиха, но този път в руската столица. Основно заради ролята ми в "Хари Потър". На мен ми беше мечта да отида в Москва и сега много се радвам, че ще се сбъдне.
Как се стигна до тази твоя роля, припомни ни?
Станислав Яневски: Всичко стана случайно, аз учех в Англия бизнес и по коридорите на колежа се засякох с кастинг агентката на продукцията. Три пъти ме каниха на кастинг, три пъти не отидох. Накрая ми пратиха кола и ме закараха при режисьора. И така ме избраха.
А конкуренцията голяма ли беше?
Станислав Яневски: Аз конкуренцията не съм я виждал никога. Знам, че беше от три държави. Цяла Англия, цяла България, околностите на Балканите. В крайна сметка ме намериха в Англия и то защото попаднах в беля, при нас в колежа дисциплината е желязна, а аз закъснявах за една регистрация и така ме срещна тази кастинг агентка. Накрая избраха 30-те най-добри, аз трябваше да съм един от тях, но не отидох и на следващите два финални кръга пак не успях да отида. Не ме пуснаха от колежа. Накрая ми пратиха кола от кастинга и ме закараха директно в студиата. Даже първият човек, с когото се запознах, беше Ема Уотсън.
Имал ли си опит като актьор преди големия проект?
Станислав Яневски: Преди „Хари Потър“ не съм имал никакви професионални изяви като актьор. Играли сме училищни постановки, но никога не съм учил и актьорско майсторство. Аз до последно не знаех каква ще е отговорността ми във филма, а се оказа доста сериозна и легна тежко на раменете ми. Много фенове след това ми казаха, че именно това са искали да видят от героя на Виктор Крум, а за мен това беше важното, да оправдая очакванията им. Радвам се, че и след толкова време, вече 11 години след проекта, още има интерес.
;
Как се поддържа огънят във феновете след толкова години и въобще как те посрещнаха след „Хари Потър“ и как сега те възприемат?
Станислав Яневски: В началото много добре, радваха се за мен, после се опитаха в медийното пространство да ми сринат имиджа, но аз съм обучен как да се справям с такива неща. Аз не се поддадох на провокациите, аз не искам да съм известен с простотии в медиите. Аз съм далеч от тези работи, дори спряха и да ме канят в медийното пространство, но аз няма да жертвам личността си, за да съм актуален. Предпочитам да съм истински пред това да си създавам скандален имидж. Аз смятам, че феновете са тези, които ни изграждат, нас артистите и известните личности. Затова аз много уважавам своите фенове и се стремя да им обръщам много внимание. За мое щастие имам фенове, те ме държат жив, стимулират ме да продължавам.
На снимката - Стан с пръчката от четвъртия филм за Хари Потър и закачка как изглежда днес Виктор Крум.
Как се озова тази българска следа в такъв бестселър като „Хари Потър“, каква е историята на героя на Джоан Роулинг Виктор Крум, как го е създала?
Станислав Яневски: Ако се върнем 20 години назад, Джоан е гледала Световното първенство по футбол, когато ние станахме 4-ти. Тогава тя се е впечатлила много от Христо Стоичков и докато пише четвъртата книга ѝ и идва идеята за турнир по куидич(бел. от автор - игра, подобна на футбола в "Хари Потър", в която играчи на летящи метли, се опитват да вкарат топки в специални врати). В този турнир тя създава Виктор Крум, вдъхновен от образа на Стоичков. Той затова е най-добрият куидич играч в света. Тогава за нея, може би, Христо Стоичков е бил именно такъв, което си е така, той беше най-добрият. Той прославя България по този начин, не само тогава, но и вдъхновява образа в книгите за Хари Потър. Може да се каже, че аз съм магическият Христо Стоичков (смее се).
Ако има продължение, би ли искал да се снимаш в него?
Станислав Яневски: Как, разбира се, просто вече ще сме големи, няма да сме деца. Джоан Роулинг загатна, че е започнала да пише трилогия за куидича. В нея Виктор Крум се връща на 36 години като треньор и събира най-добрите. Има световна купа по куидич. Така че има разни загадки и идейки, че се завръщаме като герои.
;
Освен в културните среди, ти се
изявяваш и като общественик. Ти си един от рокерите, които
протестираха, за да се залови турският гастърбайтер, който премаза
семейство мотористи и изчезна. Разкажи повече за тези протести.
Станислав Яневски:
Ние пак смятаме да протестираме. Не само за да се залови виновникът, но
и да обърнем внимание на българското общество към съдебната ни система,
която също има нужда от голяма промяна. Не бяхме само мотористи на
протестите, с нас имаше и колоездачи, и майки с деца, възрастни,
всякакви хора. Протестът ни е повече от просто рокерски, той е
обществен.
Как мислиш, защо още не е хаванат виновникът?
Станислав Яневски: Защото съдебната ни система се нуждае от промени и то големи. Пуснаха виновника под домашен арест, когато той не живее в България. Гривна за проследяване не му сложиха, тъй като тук няма такива изисквания и въобще няма такова нещо. Трябва да се промени това, затова излизаме на протести. Те не засягат само мотористите, а всички хора.
;
Освен по мотори, Станислав е увлечен и по всичко мъжко. Той дори сподели, че казармата е важно нещо, без което днес мъжете изчезват:
Станислав Яневски: Аз даже съм минал военно обучение, минах курс за командоси в България. Мен ме влекат такива работи. Затова и обърнах внимание на Рамзан Кадиров. Според мен той е силен лидер, не искам в никакъв случай да се политизирам. Просто ми направи впечатление той като лидер, даже ако направим паралел с ди Каприо, ако той няма нищо против да изиграе Путин, аз с удоволствие може да съм Кадиров. С тениската на Кадиров се появих в социалните медии именно защото за мен той е истински лидер. Излиза на един стадион и всички, като го видят, замлъкват. Интересен ми е, затова имам негова тениска.
Какво ще пожелаеш на България в бъдеще?
Станислав Яневски: Искам родината ни да не гледа само назад и да възвеличава само миналото, а и напред. Не може все да си спомняме как сме били на 4-то място преди 20 години. Или за славната ни история. Нека се обърнем към настоящето и да го направим велико сега. Все пак не може да казваме, че сме малка държава без глас в Европа. Погледнете една Англия, нейната територия е малко по-голяма от нашата. Надявам се този народ да се събуди към велики дела днес и в бъдеще да сме известни само с положителни неща.