100 години от създаването на Съюза на слепите в България отбелязаха незрящите в Русе.
Макар и за един век качеството им на живот да е станало по-добро, все още обществото им е длъжник, смятат хората с нарушено зрение. Социалната изолация и липсата на подходящи работни места се оказват нерешен проблем и до днес.
Най-голямата болка на хората с нарушено зрение е трудовата им реализация. От 420 души, членуващи в регионалната организация, едва 18 работят.
Въпреки че е със 100 % увредено зрение, Валентин Данев е компютърен специалист, но няма постоянна работа.
"Работа си търся от 4 години и съм регистриран в Бюрото по труда от 4 години, резултатът е ясен какъв е. За слепи хора няма работа. Има недоверие към слепия човек какво може и какво не може. Това е борба за живот4, казва той.
Росица Маринова е в ръководството на регионалната организация на слепите вече 16 години. Казва, че проблемите на незрящите хора са едни и същи в цялата страна: "Достъпна среда. Тук става дума за проблемите, когато се движим по улиците, достъпността на сградите, достъпно образование".
За да се справят със социалната изолация, хората, които по-късно са изгубили зрението си, посещават Центъра за рехабилитация и интеграция.
Съюзът на слепите в България е учреден през март 1921 в София, а регионалната организация в Русе е създадена през 1960 година. 100-годишният си юбилей незрящите отбелязаха с концерт с участието на свои самодейни състави.
Репортер: Венета Николова