Валерий Гергиев специално за БНТ: Много българи са изиграли важна роля в живота ми

Един от най-влиятелните диригенти на нашето време - маестро Валерий Гергиев гостува в България. С концерта със Софийската филхармония и под патронажа на президента Румен Радев и съпругата му Десислава Атанасова диригентът застана зад каузата за построяване на нова акустична зала в София.

Валерий Гергиев даде и специално интервю за БНТ:

Маестро Гергиев, добре дошли в България! Нашият екип имаше възможност да наблюдава репетицията Ви с музикантите от Софийската филхармония. Видяхме как, щом влязохте в залата, тя притихна и огромното уважение към Вас. Как възприемате това въздействие и като какъв човек и музикант се определя днес Валерий Гергиев?

Имах много малко време, за да подготвя този концерт, защото трябваше да открия сезона в Мариинския театър в Санкт Петербург. Дирижирах великата опера „Орлеанската дева" на Чайковски и след това поех към София. Буквално за един час трябваше да изградим добър контакт с оркестъра в зала „България"! Но музиката е нещо велико, което обединява! Идеята беше да направим концерт в подкрепа на едно важно дело - изграждането на втора концертна зала в София.

Кога тази кауза на българските музиканти и на българското общество се превърна и във Ваша кауза?

В България бях за първи път през 50-те. Като съвсем млад диригент. Гостувал съм в София, Русе и Варна. Връщах се тук и през 80-те, след което направих изключително дълга пауза. Почти 30 години. Когато се завърнах отново, се срещнах с приятели, които не бях виждал от дълго време. Оказва се, че всичко е толкова лично! Дори исках да посветя концерта на диригента Асен Найденов. Бях почти студент, когато присъствах на негов спектакъл в Софийската опера.

Искам българската музика да бъде в разцвет, защото много българи са изиграли важна роля в живота ми – Николай Гяуров, който е учил в Санкт Петербург – висок и красив човек, велик глас; самият аз съм се учил от записи на Борис Христов.

Готов сте да продължите да подкрепяте проекта за нова акустична зала у нас. Имате ли конкретни идеи за това?

Силно се надявам такава зала да бъде построена. Разбира се, аз мога да подкрепя инициативата, но не мога да построя зала вместо хората, които трябва да го направят. Участвал съм в построяването и откриването на много акустични зали. Познавам едни от най-добрите специалисти по акустика в света. Надявам се да убедя създателя на студиото на „Дисни" и участник в обновяването на Операта в Сидни – Ясуиса Тойота да работи и за залата в София.

Къде е мястото на емоцията в музиката, насред тази дисциплина и концентрация?

Казвам, че емоцията е в композитора. Диригентът е слуга на композитора. Не сме собственици на музиката. Ние сме длъжни да направим, така че музиката да бъде емоционална и въздействаща. Но не я пишем. Трябва просто да я съживим. Емоцията трябва да бъде управлявана, а не да размахваме ръце и да създаваме впечатление у публиката, че зад пулта стои човек, който е като вертолет.

Дирижирали сте и в една част на света, където можем да видим голямата разруха от войните, каквато е Сирия. Каква е силата на музиката, когато я изпълняваш там?

Градът, в който свирих – Палмира е велик исторически паметник за човешката цивилизация. Ци-ви-ли-за-ци-я-та! Издържал е повече от 3 хилядолетия. И в XXI век е унищожен! Абсолютно престъпление! Концертът беше в памет на града. Това е трагедия и всички политици трябва да си дават сметка. Особено големите политици! Унищожението на паметник на човешката цивилизация е престъпление. Да се молим това никога повече да не се случва!

Когато говорим за политика, нека да минем и към друга тема – връзката на властта с творците. Къде трябва да бъде поставена границата?

Творците трябва да живеят в мир и да имат условията да творят. Например, Екатерина Велика преди 250 години е водила кореспонденция с велики френски писатели и философи - Дидро, Русо. Не приветствам творецът да дружи с политици заради политически възгледи. Уважавам политици, които са помогнали на някого да получи образование или пък да бъде построена концертна зала.

Какво искате да напише историята за Валерий Гергиев?

Надявам се на първо място за Мариинския театър, който е в основата на моето творчество и на живота ми. Изнасял съм концерти в повече от 65 страни. Може би 70. Най-важното е да помагаме на хората. Как да разберат другия? Ако чрез Дебюси или Равел разберем Франция, ако французите чрез Чайковски, Прокофиев или Стравински разберат Русия, тогава аз съм нужен! Такива като мен са нужни. Ако не съм помогнал, значи съм си пропилял времето.