Вече започнах да ви разказвам за странни случаи на отбори, които се движат на непривично за тях място в класирането или финишират сезона на позиция, на която никой не очаква, ако гледа и следи показателите им. Говорихме за Магдебург, за Манчестр Сити, за Норич, дори за женското футболно първенство на Свазиленд.
Аномалии в класирането, част 1
Да видим какво предстои днес, защото аномалиите далеч не са се изчерпали.
Да се върнем в първите дни на Висшата лига и да поговорим за Арсенал. Около десетилетие преди да влязат в историята като „Непобедимите“, „топчиите“ също са склонни да коригират статистики и да предоставят любопитни данни на анализаторите. През сезон 1991/1992 Арсенал е отборът, който бележи най-много голове в първенството. Година по-късно, когато се поставя началото на Висшата лига, „артилеристите“ са тимът с ... най-малко вкарани попадения от всички 22 състава в дивизията – едва 40 в 42 мача. Отборът финишира на десето място в крайното подреждане, а Нотингам Форест, който е последен, успява да отбележи 41 гола. Отборът от северен Лондон обаче намира утеха в двата домашни турнира за Купата на Футболната Асоциация и Купата на Лигата, защото успява да спечели и двата. Същият сезон е доста странен и за Лийдс Юнайтед. Отборът от Йоркшър е шампионът от миналата година, но във Висшата лига явно животът рязко се променя и Лийдс не успява да спечели нито един мач като гост за цялата кампания – 7 равенства и 14 поражения при визитите. На Острова се шегуват, че това се дължи на премахването на правилото вратарят да може да хваща топката с ръце, когато тя му е върната от негов съотборник. Но да не иронизираме толкова много Лийдс. Ливърпул печели само 3 от 21 гостувания в същия луд сезон.
И понеже споменах правилото за връщането на топката към вратаря, няма как да подминем някои „особени“ обстоятелствата в италианските дивизии към началото на 90-те години. Тогава равенствата са изключително често срещани и доста от тях се дължат на откровеното нежелание да тимовете да рискуват в последните минути и непрестанната комбинация между защитници и вратари. Например – Серия Б през сезон 1991/1992. Палермо изпада без да загуби нито един мач у дома през целия сезон; Анкона прави реми в 15 от 19-те си гостувания; шест отбора правят равенства в поне половината от 38-те си шампионатни двубоя. Изумително.
Ако върнем лентата още малко по-назад на Апенините, ще открие и друг интересен феномен. През сезон 1970/1971 Фиорентина успява да оцелее в италианския елит, макар да печели едва 3 от 30 срещи. Причината е, че други 19 „виолетовите“ не губят, по старите правила и присъждането на 2 точки за успех, а не по 3, както е в наши дни, това означава, че Фиорентина приключва с 25 точки, което е напълно достатъчно, за да изпревари изпадналите Фоджа, Лацио и Катания. Друг феномен в Италия е Перуджа от 1978/1979. Съставът не губи нито веднъж през сезона в 30 срещи, но въпреки това не става шампион заради огромния брой ремита – 19. Титлата отива в Милан, който губи три пъти през кампанията, но печели 17 срещи – с 6 повече от Перуджа.
За финал – една перфектна симетрия, която все пак едва ли чак толкова се е понравила на привържениците на Милуол, отново идваща от 70-те години. Тогава тимът от Лондон има амбиции да се изкачи в Дивизия 1, но амбициите и реалността се разминават болезнено. Милуол приключва на 12 място, но забележителното е съвсем друго – от 42 мача тимът има 14 победи, 14 равенства и 14 победи ... с голова разлика 51:51.
Чуй новините
Подкаст
