Сметките във футбола винаги са по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Уж за победа се дават три точки, уж равенството се оценява на една, уж трябва да вкараш с един гол повече от противника, за да спечелиш, но нещата далеч не се свеждат само до тези елементарни правила.
Колкото и треньори и играчи да използват убийственото клише, че „най-важният мач е следващият“ и „играем мач за мач“, винаги се мисли за бъдещето. Кой е с мач повече, кой къде гостува, кой е с по-добра голова разлика, колко гола би допуснал най-слабият отбор в дивизията и т.н.
В следващите редове ви предлагам някои странни случаи, в които отбори са се намирали на неочаквано място в класирането на даден шампионат, макар резултатите им да не са го предполагали.
Да започнем от Магдебург. Ще попитате – защо? До 19-ия кръг на Втора Бундеслига тимът заемаше второто място в таблицата ... без да е спечелил нито един домакински мач през сезона. Да, ако щете вярвайте. Впоследствие отборът се „срути“ чак до четвъртата позиция, но в първите си десет домакинства през сезона Магдебург имаше 7 равенства и 3 загуби, докато всичките девет победи в шампионата бяха дошли далеч от дома. В миналия кръг те най-накрая извършиха едно малко, футболно чудо и надделяха и дома над Кьолн с 3:0.
Повечето привърженици на Ливърпул с тъга си спомнят за сезон 2018/2019. Невероятният отбор на Юрген Клоп тогава финишира с още по-невероятния (ако изобщо това прилагателно може да се степенува) актив от 97 точки във Висшата лига, но ... не стана шампион, просто защото Манчестър Сити приключи с 98 точки.
Подобен актив би стигнал за титлата в Англия в почти всеки един сезон от най-новата история на първенството, но не и тогава. И все пак – не бива да се драматизира излишно. Макар следният пример да не може да се сравнява с конкуренцията, качеството, професионализма и интереса на тимовете от Висшата лига, да погледнем към класирането в женското първенство на Свазиленд (или Есватини) от сезон 2021/2022. Тогава Роял Леопардс завършват с 20 победи и 1 равенство от 24 срещи, но ... са с изоставане от 11 точки от шампиона Йънг Бъфалоус, които очевидно не познават значението на думата „милост“ и печелят всичките си 24 двубоя с голова разлика от 221:0. Нито един допуснат гол. Двеста двадесет и един отбелязани. Може би трябва да се провери дали се пази статистика относно това колко удари изобщо са били отправени към вратата на заслужения първенец.
Понеже споменах Манчестър Сити – нека погледнем и към един комичен случай от началото на 20-и век. Тогава през сезон 1937/1938 „гражданите“ са във вихъра си и нападението им е неудържимо. Те са най-резултатният отбор от всички 22 в старата Дивизия 1. Така че е трудно е да повярваме, но в края на сезона те финишират на 21 място и изпадат. Въпреки 80-те си попадения, те печелят само 14 от 42 срещи и актив от 36 точки (тогава се присъждат по 2 за успех), те остават зад борда за сметка на Евертън, Хъдърсфийлд, Лестър, Стоук, Бирмингам, Портсмут и Гримзби, всеки един от които разполага с краен актив от 39 или 38 точки.
За край на първата част от тази странна разходка из миналото избирам да спомена симпатичните „канарчета“ от Норич Сити. Те очароват всички по време на дебютния сезон на английската Висша лига в началото на 90-те, когато в края на кампанията могат да се похвалят с изключителното трето място. До януари месец те дори водят в класирането пред Манчестър Юнайтед, Блекбърн Роувърс и Астън Вила. Само по себе си това вече звучи достойно за уважение, но какво ще кажете, ако ви спомена, че Норич приключва сезона с ... отрицателна голова разлика. Това се дължи на факта, че тимът претърпява поражения като 1:7 от Блекбърн, 1:4 от Ливърпул, 1:5 от Тотнъм. Докато 16 от 21 победи на състава през сезона са с по 1 гол разлика в тяхна полза. Абсолютна аномалия.
Чуй новините
Подкаст
