Име като никое друго

В България повечето футболни клубове носят имена на исторически фигури, местности, географски обекти. Да речем „Левски“, „Ботев“, „Черно море“, „Дунав“, „Берое“, „Беласица“, „Пирин“. Имаме си още „Спартак“, „Локомотив“, „Миньор“, ЦСКА, Славия. Малко са отборите, които са кръстени на населеното място и неговото днешно наименование. Ако бяхме на Острова, вероятно щяхме да си имаме „София Сити“, „Варна Юнайтед“, „Пловдив Роувърс“ или „Пазарджик Таун“. Ако питате защо давам точно Англия за пример, може би ще се изненадате да разберете, че от всички 92 професионални отбора, разпростиращи се в четирите професионални дивизии, само 3 не са кръстени на града или района, в който са базирани.

Два от тях са във Висшата лига – Арсенал и Кристал Палас. Корените на „топчиите“ всъщност са южно от река Темза, където през 19 век Royal Arsenal (бел. ред. – „кралският арсенал“) се намирал в Уулвич. Първоначално известен като Уулвич Арсенал, комплексът е бил използван за производство на муниции и оръжия, както и за тестове на военна техника и изследвания върху взривни вещества за британските въоръжени сили. Според легендите служителите в работилницата Dial Square на арсенала, където имало цех за струговане и гравиране, проявили интерес към създаването на футболен клуб. Клубът първоначално е известен като Dial Square, после е преименуван на Роял Арсенал, след това на Уулвич Арсенал, за да стане окончателно Арсенал, както го познаваме днес след преместването си на Хайбъри в северната част на Лондон малко преди Първата световна война.

Отиваме обратно от другата страна на Темза. Името „Кристал Палас“ произлиза от огромната стъклено-желязна конструкция на сър Джоузеф Пакстън, построена някога в Хайд Парк в сърцето на града за голямото изложение през 1851 година. По-късно е възстановена на хълма Сидънъм. Мястото е сред най-високите точки на английския мегаполис. Внушителната конструкция, заобиколена от няколко кули, е съхранявала трофеите на Британската империя, докато не била изпепелена от пожар през 30-те години на миналия век. Тази част на града днес е известна сред местните като Кристал Палас.

Единственият друг отбор в професионалния английски футбол, за чието име вероятно не е чак толкова лесно да се отгатне откъде произлиза, е Порт Вейл. Симпатичният и скромен тим от Лига 1 се прочу през този сезон, защото стигна до ¼-финалите в турнира за Купата на футболната асоциация, а в събота гостува на Челси и загуби с нетрадиционния за толкова напреднала фаза на надпреварата резултат 0:7. Все пак това не е кой знае каква изненада – в 150-годишната си история Порт Вейл само веднъж бяха достигали до ½-финалите в турнира – през 1953/1954.

Обяснението за името на отбора не е толкова просто. Трябва да отбележим, че документалните свидетелства от края на 19 век в Стафордшър са оскъдни. Ясно е, че днес в Потерис – индустриалната зона между Бирмингам и Манчестър, известна с производството си на керамика и обхващащо градчета като Бърслем, Ханли, Лонгтън и Стоук, няма местенце, което да носи името Порт Вейл. Но все пак далеч не всички следи са заличени. То е било част от днешен Мидълпорт. „Порт Вейл Стрийт“ съществува и до днес, свързвайки „Нюкасъл Стрийт“ и „Йейл Стрийт“ на източния бряг на канала Трент и Мърси. Около 1832 година там е открито пристанище „Порт Вейл“ с основна цел превозване на стоки на север по канала, който е бил използван още през 18 век до Рънкорн на река Мърси, по-късно и за износ по целия свят. Пристанището затваря врати, когато подобренията в железопътните връзки елиминираха зависимостта от обширната мрежа от канали в Англия. На мястото на пристанището в наши дни има производствено предприятие. Може да се предположи, че Порт Вейл е съкратена версия на името „Longport Vale”. Публикациите в местен вестник, разкрити от The Athletic, цитират събития, случили се в Порт Вейл, като могат да бъдат открити още обяви, некролози и информация за бракосъчетания. Имало и отбор по крикет, зовящ се Порт Вейл, за чието съществуване данни има от 1874 година. Не на последно място – имало и мелница с това име. Пететажната тухлена сграда днес е в руини ма улица „Милвейл“.