Наставникът на българския национален отбор за младежи до 20 години е разочарован от представянето на отбора на еврошампионата, Дивизия Б.
Националният отбор на България за младежи до 20 години зае 13-тото място на европейското първенство, Дивизия Б, в Армения. Младите “лъвове” приключиха турнира в Ереван с 3 победи и 4 загуби.
Наставникът на младежката формация Асен Николов говори пред Българската федерация по баскетбол (БФБ) за представянето на тима и за конкуренцията на турнира.
Как оценявате представянето на отбора на европейското първенство?
Представянето го оценявам като незадоволително. Без да са ни поставяни конкретни цели от БФБ смятам, че всеки един треньор на национален отбор трябва да е с нагласата за максимален резултат. Лично моите очаквания и амбиция бяха за класиране минимум в първите осем. Не се получи и сме длъжни да поднесем извинение на ръководството на БФБ и баскетболната общественост в България.
Доволен ли сте от старанието и желанието на момчетата по време на турнира?
Със сигурност ще понесем много критика и сме готови да я приемем, но от първо лице като човек, който е бил през цялото време с момчетата, мога да ви уверя, че всеки един се стараеше според възможностите си. Въпреки негативните резултати в груповата фаза съумяваха да намират желание и мотивация за всеки следващ мач и най-важното е, че останаха задружни до края на турнира.
Какво не ви достигна за по-предно класиране?
Физика, физическа подготовка, липсата на основни състезатели и интензитет в играта. Когато се налага в голяма част от мачовете да играем здрава защита, да тичаме на бърза атака и след това да срещнем агресивна защита, изпитвахме трудности, взимахме грешни решения и се нарушаваше дисциплината на игрището. Липсата на такива срещи във вътрешното ни първенство и конкуренцията в самите отбори водят до това да не сме подготвени ментално за такъв вид срещи.
Какви са вашите впечатления от конкуренцията на турнира в Армения?
Като изключим първите три отбора и последните четири, силите на останалите отбори бяха до известна степен изравнени и всеки можеше до победи всеки, както го показаха и резултатите.
Готови ли са тези момчета да играят в близко бъдеще в националния отбор за мъже?
Надявам се, наистина много се надявам да видя в бъдеще някои от тях в национален отбор за мъже. Всичко зависи от тях. Тези, които съумеят да превърнат баскетбола в начина си на живот и ежедневно работят да се подобряват, ще успеят.
Има ли нещо, което бихте искали да им кажете сега като съвет?
Имах възможност да разговарям много с тях и много от нещата съм им ги казал лично. Но моят съвет е: "момчета, когато мислите, че тренирате здраво, намерете начин и мотивация да го правите два или три пъти повече. Знайте, че баскетболната кариера е кратка и сега е моментът да се отдадете изцяло на играта, която обичате."