Българският авиационен пазар отчита ръст от 8,1% на пътниците по международни полети през 2025 г. спрямо 2024 г. и с 3,9% над нивата от рекордната 2019 г. Общият брой пътници по търговски полети нараства със 7,9% на годишна база, съобщи председателят на Асоциацията на българските авиокомпании Йовко Йоцев по време на пресконференция в София, на която беше представен анализ за развитието на авиационния пазар през 2025 г. и актуалните предизвикателства пред сектора.
По отношение на пътническия трафик той отбеляза, че близо 70% от него преминава през летище София, където е отчетен ръст от 6,4% спрямо 2024 г., като 89% от пътниците са по редовни линии. Летище Варна също отбелязва значителен ръст - над 36%, основно при редовните международни полети, докато при летище Бургас увеличението е около 2%. И двете морски летища все още не достигат нивата от 2019 г., като при чартърните полети се наблюдава трайна тенденция на спад за сметка на индивидуалните пътувания.
Йоцев отбеляза, че общият ръст на международните редовни полети през 2025 г. надхвърля с над 16% нивата от 2019 г., а спрямо 2024 г. увеличението е над 11%. В същото време при чартърните полети се отчита спад, което се обяснява с промяна в поведението на пътниците и външни фактори като несигурността в региона.
През 2025 г. в България са оперирали 13 авиокомпании с валиден лиценз за въздушен превозвач, с общо 81 въздухоплавателни средства – 60 пътнически и 21 товарни самолета. Българските превозвачи са били активни както на европейския пазар, така и в Близкия изток, Азия, Северна Америка и Африка, като значителна част от самолетите са ангажирани на външни пазари, което осигурява заетост през цялата година.
По думите му 2025 г. е преминала в сравнително добра среда за развитие на авиационния сектор, въпреки редица предизвикателства, свързани с нарастващите разходи и затрудненията във веригите на доставки. В глобален план е отчетено сериозно забавяне при доставките на нови самолети – около 5000 машини, което е наложило по-дълга експлоатация на наличния флот. Това от своя страна е допринесло за постигането на високи нива на натоварване, като в Европа те достигат около 74%.
Йоцев подчерта, че България функционира в силно конкурентна среда с пълен достъп до европейския авиационен пазар, при равни регулаторни условия за всички превозвачи.
По отношение на инфраструктурата той отбеляза, че страната разполага със значителен капацитет за поддръжка и ремонт на авиационна техника, който надвишава няколко пъти нуждите на българския флот. Базите могат да обслужват самолети от типа Airbus 320 и Boeing 737, което прави сектора силно експортно ориентиран. София постепенно се утвърждава като водещ център в Европа в тази област.
В сферата на обучението Йоцев посочи, че България има добре развит капацитет за подготовка на авиационен персонал – пилоти, кабинен състав и инженерно-технически кадри, като наличните симулаторни мощности надвишават нуждите на националния пазар. Недостиг обаче има при първоначалното летателно обучение, основно заради високите разходи и ограничения достъп до финансиране.
Сред основните предизвикателства пред сектора той открои високите цени на авиационното гориво и несигурността по отношение на доставките в някои региони. По думите му макар да не се очакват проблеми с наличностите на българските летища, високите цени оказват сериозен натиск върху авиокомпаниите.
Друг съществен проблем са разходите за въглеродни емисии. Йоцев посочи, че цената на квотите достига около 75 евро на тон, което увеличава разходите с между 200 и 250 евро на тон гориво. Допълнително натоварване създават и изискванията за използване на устойчиви авиационни горива, които са между три и седем пъти по-скъпи от конвенционалните и все още са в ограничено предлагане, като същевременно административните изисквания за отчитането им са значителни.
Като предизвикателство той изтъкна и геополитическата обстановка и ограниченията във въздушното пространство, които влияят върху маршрутите и разходите на превозвачите. В този контекст Йоцев отбеляза, че стратегическото разположение на България между Европа и Азия създава възможности за развитие на страната като транзитен център, но за това е необходима целенасочена държавна политика.
Чуй новините
Подкаст
