Честваме 143 години от Шипченската епопея

Днес честваме 143 години от Шипченската епопея.

Денят ще започне с панихида в Соколския манастир край Габрово в памет на загиналите в епичните боеве.

Програмата с участието на президента Румен Радев, патрон на тържествата, ще продължи на историческия връх.

След панихидата в Соколския манастир за желаещите да продължат пеша към легендарния връх е организиран туристически поход.

Програмата ще продължи с изкачване на всичките 890 стъпала към Паметника на свободата на връх Шипка.

Очаква се от 11 ч. и президентът Румен Радев да изкачи стъпалата заедно с гражданите, които ще отдадат почит пред подвига на българските опълченци и руските воини.

Около 12.00 ч. държавният глава ще произнесе слово. На барелефите в подножието на монумента, където ще се състои официалната част от честването, ще бъдат поднесени венци и цветя.

За празника ще бъде запален и Шипченският огън, а входът на Паметника ще бъде свободен за посетители след оттегляне на официалните лица.

Ден преди честването до Паметника на свободата бе разпънат и нов трибагреник. Знамето е едно от най-големите в България - 60 кв. м. До дни ще бъде обявена и обществена поръчка за изработване на Проект за консервация и реставрация на Паметника. Подготовката за ремонтите е в ход, очаква се цялостната реконструкция на каменната фасада да започне следващата година.

Ротари клубове от страната са организатор на тържествата, посветени на 143 години от епичните боеве за отбраната на Шипченския проход, решаващи за изхода на Руско-турската Освободителна война. Желаещите да се включат в честването могат да ползват безплатен транспорт от Габрово.

Всяка година множество българи изкачват старопланинския връх Шипка, за да отдадат почит на героите, загинали за свободата на България.

Отбраната на Шипченския проход е една от най-героичните и решаващи битки по време на Руско-турската Освободителна война през 1877-1878 г.

Боевете, които се водят от 09/21 до 13/26 август 1877 г. между защитниците на прохода и турската армия влизат в българската история под името Шипченска епопея, припомня БГНЕС.

Задачата на малобройния руско-български отряд под командването на ген. Н.Г. Столетов, наброяващ около 7 500 души е да спре превъзхождащата я по численост армия на Сюлейман паша /около 27 000 души и резерв от 10 000/, да не й позволи да премине Балкана и да се съедини с турските части в Североизточна България в помощ на обсадената в Плевен армия на Осман паша. Сраженията за Шипка започват на 09/21 август 1877 г.

В течение на шест дни българи и руси с огън и щик отблъскват непрекъснатите атаки на турските табори. Най-тежък и решаващ за отбраната е третият ден – 11/23 август, когато турците все повече затягат обръча около защитниците, а боеприпасите са на привършване. Следобед Сюлейман паша хвърля в боя всичките си резерви срещу центъра на отбраната.

В този най-критичен момент, когато изглеждало, че Шипка ще падне, от Габрово пристига първото подкрепление, изпратено от ген. Радецки. Надвечер пристигат всички роти на 16 стрелкови батальон и след ожесточен бой турците отстъпват. Шипка е спасена!

Боевете продължават и през следващите три дни, но проходът вече е здраво в ръцете на руската армия. отбраната на Шипка продължава и през есента и зимата на 1877 г. Този период влиза в историята като "Зимно шипченско стоене". Въпреки студа и мъглата, въпреки снежните бури и виелици, защитниците на Шипка геройски бранят прохода. За тези изпълнени с мъжество и саможертва дни телеграфът съобщава с кратката фраза: "На Шипка всичко е спокойно".

Руските войници и българските опълченци превръщат прохода в непристъпна крепост, "в затворена врата за настъплението на турците към Северна България и отворена врата за победния поход на руската армия към Цариград", по думите на ген. Радецки.

След падането на Плевен ( 29 ноември/10 декември 1977 г.) руските войски преминават Балкана при изключително тежки зимни условия и пленяват турската армия на Вейсел паша в шейновския укрепен лагер на 28 декември 1877 г./ 9 януари 1878 г. Победата при Шипка-Шейново е достоен завършек на Шипченската епопея.

Жертвите, които руските полкове и българските дружини дават на Шипка и в полето на Шейново са около 11 000 – убити, ранени и безследно изчезнали, а над 9 000 души са замръзналите и заболелите по време на Зимното шипченско стоене.

Основният камък на Паметника на Свободата е положен на 26 август 1922 г. Паметникът е завършен през 1930 г. На 26 август 1934 г. паметникът на връх "Свети Никола" е тържествено открит от цар Борис III. Паметникът е висок 31,5 метра и към него водят 890 стъпала. Над централния вход гордо се възправя бронзов лъв – символ на българската държавност. На останалите три страни са изписани имената на Шипка, Шейново и Стара Загора – бойните полета, напомнящи за подвига на българските опълченци.