Дисциплината, подготовката и доверието са трите фактора, допринесли за успешното приемане на еврото в България. Това посочи управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев на събитие, организирано от Атлантическия съвет в рамките на пролетните срещи на Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка във Вашингтон.
Димитър Радев, управител на БНБ: „За България приемането на еврото не беше решение, взето в последния момент. То беше естественият край на един дълъг процес. Говоря за десетилетия, а не за години. И основният урок от нашия опит е следният: не приемате еврото, за да спечелите доверие. Приемате го, когато вече имате доверие. Или, казано по друг начин, еврото не създава доверие – то го затвърждава.“
Валутният борд, действащ в България почти 30 години, допринесе за създаването на дисциплина не само по отношение на паричната политика, но и по отношение на фискалната политика, което се отразява в едно от най-ниските съотношения на публичния дълг към БВП в Европа. За подготовката на България за включване във валутния съюз силно допринесе времето, прекарано във валутния механизъм ERM II и Банковия съюз на ЕС, посочи той.
Димитър Радев, управител на БНБ: „Това ни помогна да съгласуваме политиките, да изградим капацитет и да укрепим доверието. И когато дойде моментът за преминаването, процесът проработи.“
По думите му ключово значение има доверието, тъй като без доверието на обществото процесът не може да функционира. Затова вниманието е насочено към прозрачността и предпазните мерки въпреки сложната политическа ситуация в страната, посочи той, като открои като обнадеждаващи сигнали ограниченото въздействие на процеса по приемане на еврото върху инфлацията и засилването на подкрепата за еврото.
Еврото от самото начало е замислено като валута за Европейския съюз, а не като световна валута. Напоследък обаче се чуват все повече призиви от други части на света еврото да поеме по-силна международна роля, каза Мартин Кохер, който през 2025 г. бе избран за гуверньор на Националната банка на Австрия.
По думите му разширяването винаги е имало важно значение за еврозоната и през следващите години се очаква още страни членки на ЕС да станат кандидати за влизане във валутния съюз.
Този процес е свързан с нарастващия обем на международните плащания, но също така и с геополитически аспекти, както и с успехите на еврото. Най-важното обаче е Европейската централна банка (ЕЦБ) да продължи да изпълнява мандата си и да бъде пример за независимост, подчерта Кохер.
След историческите избори в Унгария победителите, начело с бъдещия премиер Петер Мадяр, обявиха мотото „Обратно към Европа“ като водещо за политиката си, посочи Пирошка Наги-Мохачи, преподавател в Лондонската школа по икономика.
В Унгария обществената подкрепа за приемането на еврото винаги е била много висока – близо 80 процента, втора след Румъния. Решаващо обаче ще бъде поемането на политически ангажимент, който да предопредели и подкрепи постигането на тази цел в подходящия момент, каза Наги-Мохачи.
Настроенията спрямо еврото се променят и в Швеция, посочи бившият гуверньор на шведската централна банка „Риксбанк“ (Riksbank) Щефан Ингвес.
При създаването на еврозоната Швеция решава през 1999 г. да не се присъедини към нея, а през 2003 г. отхвърля еврото на референдум. Страната следва сходен модел на макроикономически и фискални показатели като еврозоната и би могла да отговори на критериите за присъединяване.
Същевременно развитието на съвременните финанси прави невъзможно за една малка отворена икономика да изгради самостоятелно всички необходими системи, за да участва пълноценно в процесите, отбеляза Ингвес.
„Така че на практика трябва да си изберете партньори. И най-добрият партньор, ако сте малка централна банка, е да се присъедините и да работите с ЕЦБ, която разполага с ресурсите за изграждането на тези системи“, каза бившият ръководител на Риксбанк.
По думите му в Швеция остава отворен въпросът за политическия дебат.
„Според мен той все още не е узрял, но постепенно започва да се осъзнава, че светът се е променил и че геополитиката днес е напълно различна в сравнение с преди 25–30 години“, отбеляза Ингвес.
По отношение на работата с общественото мнение и политическия дебат Димитър Радев открои още един ключов аспект от опита на България – тясното сътрудничество с бизнес асоциации, университети и неправителствени организации.
Димитър Радев, управител на БНБ: „Това помогна да се обяснят процесите и чрез техните платформи да се достигне до повече хора.“
Чуй новините
Подкаст
