Една аптека обслужва 68 населени места в община Добрич

На територията на Добричка община има 46 действащи аптеки. По-голямата част обаче - 25, са съсредоточени в самия град Добрич и нито една не е денонощна. Как се справят хората в малките населени места?

Само една аптека има в община Добричка - третата по големина община в България, с 68 населени места. Подобно на повечето селски райони у нас, в по-голямата си част жителите са възрастни, болни хора. Децата им са пръснати по света или в по-големите градове на страната, затова търсят най-близката ръка за помощ, когато трябва да се снабдят с лекарства.

"Често се налага, колкото мога и аз го правя това. В момента имаме определен човек по една програма, който снабдява хората с лекарства. Изключително ефективна е програмата и хората са невероятно доволни от това и кажи-речи всеки ден има хора, които молят този човек да ходи до града, да им купува лекарства", заяви кметът на село Плачи дол Атанас Пенев.

Но ако тази програма я няма.

"Изключително трудно, просто изключително трудно, като имате предвид и това, че след въвеждане на пандемията са ограничени и автобусите, и реално, и по-можещите възрастни хора нямат възможност да ходят до града да си купуват лекарства", допълни кметът.

Транспортните фирми отдавна са изгубили интерес да обслужват селата, особено в по-отдалечените райони. Плачи дол е облагодетелствано село от близостта му до Добрич, но и тук в работните дни автобус идва само сутрин и вечер, а в почивните - няма. Правителствената програма пък е временна и ще подпомага хората, докато сме в епидемична обстановка, заради COVID-19.

Още по-тежко е положението в съседната община Крушари, където няма нито една аптека, съобщават от Регионалния фармацевтичен съюз.

"За да се открие аптека, трябва да има магистър-фармацевт или - законът позволява - помощник-фармацевт да изпълнява тази длъжност, докато се появи магистър, желаещ да бъде управител на такава аптека", обясни Лалка Сойчева.

Те обаче са изключително недостатъчни за област Добрич. Във Варненския медицински университет отскоро е разкрита магистратура за фармацевти.

"Младите хора не са привлечени явно, не се връщат. Много малко, примерно завършват 4-5, връща се един най-много, а имаме колеги, които се пенсионират", допълни фармацевт Стойчева.

От гилдията изтъкват, че липсата на кадри е една от причините в областния град да няма денонощна аптека от 2 години. Това естествено създава неудобства на всички жители на областта, защото трябва да пътуват до Варна. И ако за добричлии това са около 50 км, то за най-отдалечените села, на границата с Румъния, надхвърлят 100 км. Още по-сериозна става ситуацията през лятото, когато селища като Дуранкулак и Крапец се пълнят с туристи.

"Никак не е нормално в областен град да няма денонощна аптека, да не говорим за селата, които също разчитат, разчитаха навремето на денонощната аптека в Добрич", коментира Мая Щърбанова.

"Това е необходимо, смятам, че е хубаво да има, ама - ето: почва да се мръква, казвам: Ставай, Йорданке, шишенцето празно! Какво да правя? Трябва да се мисли, иначе сме загубени", допълни Йорданка Митева.

"А знаем, че нашият Спешен център много често казва на пациентите да отидат да си купят някое лекарство от най-близката аптека: ако това се развива като действие в 3 часа посред нощ, то кой би могъл да гарантира адекватната помощ за тези хора?", попита Щърбанова.

Според Лалка Стойчева има вариант за ритмично обслужване на жителите по селата чрез мобилни аптеки.

"Да се разреши към аптека-майка да се открие нещо като филиал, да има, да речем 2 дни в седмицата, определени часове, с магистър-фармацевт или помощник от тази аптека да се ходи. Така е решено в много европейски страни", обясни тя.

Според друг фармацевт пък всяко семейство трябва да има най-широко разпространените лекарства у дома си - като тези за висока температура, например. "Не знам дали този съвет би пожънал успех сред хората с минимална пенсия, които и без друго се чудят как да заделят за хапчетата, които трябва да вземат редовно за високото си кръвно", допълни той.

"Ясно е, че аптеките не могат да работят на печалба тогава, когато трябва да осигурят денонощен режим на работа, но от друга страна, на мен ми се струва, че това е и част от тяхната социална функция", коментира Щърбанова.

Остава горчивият вкус от усещането за връщане в близкото минало, когато се презапасявахме с всичко - така, за всеки случай, ако се наложи, не дай боже!

Репортер: Надежда Карапанчева