EК: Отчетността на главния прокурор остава проблем за България

Отчетността и наказателната отговорност на главния прокурор остава предизвикателство за България. Това се казва в доклада за върховенството на закона за страната ни, който Европейската комисия представи днес.
Остават и опасенията, свързани с функционирането и състава на Висшия съдебен съвет и липсата на прозрачност на собствеността на медиите.
От прокуратурата в София определиха доклада на Брюксел като реалистичен.

Вижте и още във включването на Десислава Апостолова.

В доклада на Брюксел се казва, че в България е влязъл в сила нов закон
за главния прокурор и неговите заместници, но междувременно той е бил
обявен за противоконституционен от Конституциония съд. В резултат на
това предизвикателството във връзка с отчетността и наказателната
отговорност на главния прокурор продължава да съществува. Продължават и
опасенията, свързани със състава и функционирането на Висшия съдебен
съвет. Главният инспектор и инспекторите към Инспектората към Висшия
съдебен съвет продължават работата си, въпреки изтичането на мандата им
през април 2020 г.

"Казах при дискусиите за първия доклад, че е възможно за отделните страни членки да излизат с план за действие. Това беше случаят с България. Преди всичко ще кажа, че първото подобрение беше в това да се приемат някои забележки и притеснения и да се стигне до реално предложение за нов набор от реформи", заяви Дидие Рейндерс, еврокомисар по правосъдието.

Повишаването в длъжност в съдебната власт поражда опасения, че
назначенията на съдии на по-високи длъжности не се извършват след открит
конкурс.

"Разбира се, имаме някои опасения при организирането на
реформи в съдебната система, назначаването на хора в различните райони или съдилища. Това излага на риск някои елементи, свързани с независимостта на съдиите", заяви Дидие Рейндерс.

Според Брюксел има напредък в системата за административно правосъдие,
но проблем остава цифровизацията на правосъдието. България има и нова
стратегия за борба с корупцията, но продължават да липсват осъдителни
присъди по високите етажи. Трябват и още мерки, свързани с почтеността
на публичната администрация, лобирането и защитата на хората, които
подават сигнали за нередности.

Липсата на прозрачност по отношение на собствеността върху медиите
продължава да буди безпокойство. Работната среда и безопасността на
журналистите не са се подобрила. Според Брюксел пандемията от COVID-19 е засегнала медийния плурализъм и защитата на журналистите в икономическо отношение, особено що се отнася до регионалните медии. Отбелязва се и фактът, че гражданското пространство в страната продължава да бъде стеснено.

Пълния текст на доклада вижте ТУК.