Емил Велев в предаването "Зала на славата"

Роден през 1962 г., в София, Eмил Велев знае от детските си години както с какво ще се занимава, така и кой клуб ще дари с футболната си обич и отдаденост.

"Аз съм потомствен левскар. Моята цялата фамилия е левскари. Баща ми, майка ми, сестра ми, всички. И оттам, понеже и Гунди живееше много близко, си спомням, че баща ми ме водеше до спирката, когато тръгваше за тренировка. И ми казва: Емиле, това е Гунди, най-добрият футболист в България", сподели Емил Велев.

Започва да играе за мъжки отбор на Левски през 1981 година. До напускането си през 1989-а печели три шампионски титли и две купи на страната със сините.

"Най-великото беше в една година трите купи. Първенството, Купа България и Купата на Съветската армия. Даже и филм се направи. Явно сме били много силни, тъй като ядрото беше изцяло от юноши на Левски. И много по-малко футболисти от провинцията, защото знаете, че тогава нямаше чужденци. Бяхме направили страхотен отбор. Раздавахме се по терена. Особено мачовете с ЦСКА, бяхме на топ ниво. Въпреки, че ЦСКА бяха страхотен отбор", спомни си Велев.

На въпроса кой е любимият му момент с Левски, той отговори:

"1984 година, когато спечелихме трите купи. Последния мач играхме с ЦСКА и ни трябваше само победа, за да станем шампиони. Ние го направихме това нещо. Победихме с 3:1. Сигурно имаше над 60 хиляди. Велики моменти бяха. Истината е, че когато тренирахме, тренирахме. Когато играхме, играхме. През останалото време, ако имаше такова свободно време, естествено, млади хора бяхме и излизахме по заведенията."

Велев е съотборник с едни от най-значимите фигури в историята на Левски Наско Сираков и Божидар Искренов.

"Имаше химия между нас. Ние израснахме заедно. Започнахме от Раковски тогава и аз, и Наско Сираков, и после, когато се обединихме с Гиби Искренов и другите като, Боби Михайлов. От много малки се познавахме и си знаехме точно какво може да направиме заедно на терена", разкри той.

Във футболния ни фолклор, Велев е популярен и с прозвището си Кокала.

"Аз имам доста прякори. Не знам, може би заради кокалите, които бяха доста сериозно изразени", обясни Велев.

Скоро след края на състезателната си кариера, Велев се захваща с треньорската професия.
Не е бил наставник зад граница, но у нас води достатъчно на брой отбори. Локомотив София, Локомотив Пловдив, Славия, Монтана, Добруджа, Вихрен, Хасково са някои от тях. Стига до три финала в турнира за купата на България, но губи и трите, като любопитното е, че прави това с три различни отбора Славия, Локомотив Пловдив и Монтана.

Той коментира и каква е разликата между играча и треньора Емил Велев.

"Това беше друго поприще, треньорската професия. Въпреки че в България това не е като професия треньорството, знаете колко често ни сменят и си правят каквото искат с нас, особено президентите. Разликата е в това, че ти не можеш да участваш вече на терена, отвънка можеш да даваш някакви указания, и основното е в тренировъчния процес да се постараеш да научиш играчите да изпълняват това, което ти искаш да видиш на терена, за да победиш. Това е основната разлика. Иначе, когато играехме, беше много по-лесно", обясни Велев.

На въпрос променил ли се е много футбола в последните 15 години у нас, специалистът коментира:

"Според мен това огромно текучество на играчи и на треньори много вреди на отборите. За мене не е правилно. Трябва да имаш някакъв гръбнак, който да върви 3-4-5 години, за да можеш да кажеш, че имаш един стойностен и стабилен отбор. А виждаме какво се случва, особено във водещите отбори."

Велев каза, че навсякъде му е било лесно да работи като треньор.

"Винаги целенасочен съм бил. Не ми е било трудно, защото все пак имам самочувствието да съм един от добрите треньори. Така че това нещо и ми е допадало и като хоби, и като работа. В момента имам вече от 5 години школа Левски Спартак. От 2 години имаме мъжки отбор на Левски Спартак, който този сезон спечелихме шампионската титла на "Б" окръжна група и влизаме в "А" окръжна. Отделно съм спортен директор в Локомотив Горна Оряховица", сподели още Емил Велеви.

Той добави, че младите имат желание да се развиват.

"Зависи и от самия характер, трябва да са по-настойчиви по-упорити, да искат нещата да се случват. Трябва да са много настоятелни, особено ако искаш да станеш добър футболист", убеден е наставникът.

Велев е на мнение, че трябва да се намалят чужденците в българското първенство.

"Да се дава път на българските футболисти и на по-младите. За мен там е пътят. Иначе виждаме и националният отбор в какво състояние", категоричен е той.

Вижте цялото предаване във видеото!