Той има над 500 мача за националния отбор на България. Сребърен медалист е от световно първенство. Участник на три олимпийски игри. Носител на Купата на европейските шампиони и 5-кратен шампион на страната ни с ЦСКА. Определян е от своите съвременници, съотборници и съперници като най-техничният, най-интелигентният, най-добрият разпределител на страната ни, на Европа и света.
Димитър Каров е едно от най-емблематичните имена във волейбола. Неподражаем талант и ум, който започва своя спортен път, далеч от волейболната мрежа.
"Отивам в Септември да се запиша да продължа да тренирам футбол, обаче стана така, че отварям вратата на треньорската стая и гледам треньорът хвърля една обувка по един състезател и аз затворих вратата, и си тръгнах. И така попаднах в среда на момчета в 32-о училище, които играеха волейбол преди училище, след училище. Играехме волейбол навън на открито, те викат, защо не дойдеш в Септември да видим как си, що си. И така ме заведоха в 57-о училище и треньорът Азманов ме посрещна с думите, това ли е новият талант. И аз така го гледах очудено, но ме приеха и така тръгнах с волейбола. Няма да забравя, първият мач беше на Септември с Локомотив София. Аз още не бях тренирал, и Азманов вика, хайде, щом си толкова добър, влизай сега да видим какво ще стане, и аз ли съм обърнал мача, момчетата ли се разиграха, не си спомням, защото това ми беше първият мач, бихме с 3:2 и така започнах да се развивам, по една случайност попаднах във волейбола", започна разказа си Димитър Каров.
Освен че сменя футбола с волейбола, впоследствие му се налага и друг преход - от поста на нападател към този на разпределител.
"Първата година, като играх като юноша старша възраст, аз играх като нападател. После 1962 година в казармата на ЦСКА и на тренировките треньорът Тодор Симов ми каза - с лявата ръка само ще ядеш, с дясната ръка, ако трябва някой път ще забиваш, обаче ти ще ставаш разпределител, така че мисли повече за разпределянето", спомни си той.
И още една промяна дело на съдбата. Израстнал като левскар, Каров постига най-големите си успехи с ЦСКА.
"ЦСКА е моят живот. Въпреки, че аз от дете съм левскар, жена ми е сестра на Георги Аспарухов. Но моят живот, 30 години прекарах в ЦСКА, целият ми съзнателен професионален живот и съм изключително благодарен на този клуб. Това е един клуб, който беше ковачница на спортисти с високо спортно майсторство", сподели Каров.
В края на кариерата си отива в Италия. Три години играе в Торино. Три пъти печели трофея "Трофео гадзета" за най-добър играч в първенството. Но за него най-голямата награда е, че е помогнал за развитието на волейбола в страната.
"Когато отидох, бяха 10-и, втората и третата година станахме втори. Това, което направихме за волейбола в Торино беше изключително. Когато отидох, волейболът правеше първите крачки на модерния комбинативен волейбол, който започна Италия да играе и сега го играе съвсем съвършено, на изключително професионално ниво, с изключителни успехи. Аз там три години играех треньор-състезател. Три години бях като най-добър волейболист на първенството. Но това толкова не ме грееше, мен ме грееше това, че хората откликваха да идват да гледат волейбола и израстването на самите играчи и бях изключително доволен", каза Каров.
За националния отбор дебютира на 18 - през 1962 г. Един от най-важните моменти в кариерата му е през 1970-а, когато България е домакин на световното първенство. В зала "Фестивална" тимът ни обаче изживява голямо разочарование на финала срещу Германската демократична република губи наглед спечелен мач.
"Какво чувствам? Изключително съжаление. Аз този мач никога няма да го забравя. И съдбата така ме подреди, че живея на 200 метра от зала Фестивална. И сутрин, когато разхождам кучето или минавам с колата покрай залата, винаги е благославям в обратния смисъл. Но, замисляйки се, смятам, че направихме един хубав, красив шампионат. На финала имахме контузени състезатели, това се оказа решаващо. Ние направихме всичко, на което бяхме способни. Но просто така стана, че не можахме да затвориме. Не беше така писано, както казват хората да станем световни шампиони", разказа легендарният волейболист.
Три пъти участва на олимпийски игри - в Токио през 1964 г., в Мексико Сити през 1968 г. и в Мюнхен през 1972 г. На последните от тях България остава на крачка от медалите.
"Олимпиадата в Мюнхен ще остане за мен също един изключителен спомен. Защото и там направихме много силни мачове и победихме много силни отбори. Не можахме на полуфинала да се справиме срещу японците. Имахме също шанса да играеме във финал и то срещу Германската демократична република. И тогава бехме решени да ги победиме", спомни си Каров.
Интелект, съобразителност, талант, технически качества. Всичко това трябва да притежава един разпределител, за да бъде успешен и уважаван. Каров ги има. И за това е оценяван от свои и чужди.
"Разпределителският пост е много интересен пост, зависиш от другите, когато посрещат. Зависиш от нападателите, на които им вдигаш. Зависиш от топката, която идва към тебе. Зависиш от противниковата блокада и тактиката на противника, който изгражда срещу твоите действия и твоите нападателите, и всичко това се решава за стотни от секундата. От твоите действия зависят и действията на твоите нападатели, зависи ефективността на нападението на твоя отбор. Всичко зависи от разпределителя. Когато той има характера, има мисълта, има идеята да налага това, което е замислил и това, което иска да направи със своите нападатели срещу противниковата игра, това е изключително важно", обясни той.
През есента на 2025 година легендарният разпределител на националния ни отбор приема едно дълго отлагано признание и влиза в Световната Зала на славата на волейбола в САЩ.
"Отдавна ме предлагаха за тази слава и за този пръстен, който нося. Но на мен ми тежеше 70-а година. Аз съм убеден, че в тази зала на славата, на световната слава на волейболиста трябва да влизат световни и олимпийски шампиони. Това, което аз съм направил като състезател, като разпределител, да, това ме е удовлетворяло, това ме е радвало, усещал съм радостта и благодарността както на моите съотборници, нападатели, така и на публиката, така и на треньорите, така и на ръководителите. Но знаете, че в спорта се оценяват победителите", коментира Димитър Каров.
"Един професионалист в най-хубавите си години се лишава от най-хубавия начин на живот -да бъде свободен, да има приятели, да има развлечения. Спортистът е вглъбен в своите тренировки. Неговият живот минава еднообразно. Залата, вкъщи, залата, вкъщи. Това са неща, които са много трудни, много тежки за преживяване, но само този, който обича спорта истински, е готов да се отдаде истински на него", убеден е той.
Кариера, изпълнена с успехи и оставяща завет към поколенията. За Димитър Каров волейболът е не просто част от живота му. Волейболът е любов и смисъл. Призвание, което носи удовлетворение.
"Волейболът ми даде моя живот. Волейболът ми изгради като човек. Аз почувствах, че съм все пак нещо, все пак съм дал нещо на волейболната игра, все пак съм постигнал нещо. Това е мечтата и удовлетворението на всеки човек. Това, че се насочих към волейбола, това беше моят жизнен път. Защото аз в живота, бях си роден спортист. За мен животът беше спорт. И съм изключително доволен, че попаднах в такава среда, както в Септември, така и в ЦСКА, така и в националния отбор на хора, състезатели, треньори, ръководители, които виждаха в мен човека, който може, който е амбициозен, който иска да постигне резултати. И това за мен е едно голямо удовлетворение", завърши Димитър Каров.
Гледайте предаването с Димитър Каров във видеото!
Чуй новините
Подкаст
