Ескобар, част 1

Звънящият в 2 часа посред нощ телефон в хотелска стая в Лас Вега сериозно притесни Сантиаго Ескобар. В онази нощ на 2 юли 1994 по-възрастният брат на Андрес се намира в щата Невада на почивка с голяма част от семейството си.

В началото на лятото фамилията решава да пътува за Съедиените Щати, където ревностно и отдадено да следи всички изяви на националния отбор на Колумбия, като плановете включват продължителен престой, защото надеждите са за благополучно представяне доста отвъд групите. Но не би. Отборът напуска Световното първенство още в груповата фаза и плановете рязко се променят. Сантиаго, който току-що е приключил 13-годишната си професионална кариера на футболист, заминава за Лас Вегас заедно с баща си Дарио, както и с още от членовете на многолюдното семейство. Андрес Ескобар също се предполага, че трябва да е там, но вместо да се отдаде на почивка с най-близките си, защитникът решава да се прибере в Колумбия при тогавашната си годеница Памела Каскардо, която е пред завършване на стоматологичното си образование. Андрес отпътува за родния и безкрайно опасен в средата на 90-те Меделин.

Бранителят започва като титуляр всяка една от срещите на предишния Мондиал през 1990 за родината си. Колумбия успява да прескочи групите за първи път в историята си и евентуален трансфер в европейски клуб става все по-вероятен за Андрес. Преди началото на турнира през 1994 Милан вече е в контакт със защитника. Представете си само честта, след като той е спряган за заместник на великия Франко Барези. Световното първенство обаче променя всичко. На 22 юни 1994 Ескобар си вкарва нелеп автогол в двубоя срещу Съединените Щати, които тогава са много далеч от сегашното си ниво (знам, че загубиха с 1:4 от Белгия преди броени часове, но – повярвайте – през 1994 американците изобщо нямат претенции за особено положителни резултати).

Поражението е второ поредно за колумбийците, които са отстранени още в групата, макар да печелят срещу Швейцария в заключителния си мач с 2:0. Автоголът разтърсва Колумбия и е символ на проваленото американско лято. Кадрите с лежащия на терена в Пасадина Ескобар, скрил лицето си в собствените си ръце, са познати вероятно на много от футболните любители. „За всички нас в семейството това беше прекалено сложно за наблюдаване“ – разказва много години по-късно, над 3 десетилетия всъщност, Сантиаго Ескобар за The Athletic.

Случилото се в Калифорния в онзи следобед ще провали трансфера в Италия, убеден е Андрес, колкото и брат му да е на друго мнение. „След мача той ми каза – никога досега не си бях вкарвал автогол, точно на Световно първенство ли ще се случи това?! Това просто го съсипа, той вече беше друг човек. Казах му да се опита да го забрави и че Милан няма да се откажат от него заради един конкретен двубой, защото го наблюдават от месеци. Брат ми обаче знаеше, че те вече няма да се свържат с него за финализиране на договора“ – разказва в детайли Сантиаго.

Странно е как с времето някои подробности се забравят. В онзи ден при загубата от Съединените Щати колумбийците играят под огромно напрежение. И заради загубата в първия кръг на групите, и заради обстоятелствата извън съблекалнята. Халфът Габриел Гомес и селекционерът Франсиско Матурана получават смъртни заплахи преди срещата. Въпросните закани са показани на всички в отбора за допълнително сплашване. Часове преди срещата по-големият брат на десния бек Луис Ерера губи живота си в катастрофа в Колумбия. В страната продължава на практика да се води гражданска война, в която най-дейно участие взимат наркокартелите.

Съфамилникът на двамата герои в този разказ – Пабло Ескобар – е страховият лидер на престъпния свят, от който всички се страхуват. Отвличания, престъпления, грабежи, трафик на хора и наркотици. И въпреки че Пабло Ескобар е убит през 1993, в страната далеч ситуацията не се е успокоила до лятото на следващата година, когато започва Мондиалът.

„Андрес не ми беше разказал нищо за тези заплахи“ – спомня си Сантиаго. По-възрастният брат моли Андрес да се присъедини към семейството в Лас Вегас, а да не пътува за Меделин, но бранителят е непреклонен, че трябва да е до приятелката си, докато не приключи с изпитите си.

Обаждането в 2 часа посред нощ поставя началото на най-лошия ден в живота на Сантиаго. Семейството е информирано, че Андрес е убит. Както по-късно ще стане ясно, причината донякъде е автоголът. Шокът, разбираемо, е огромен. Семейството хваща полет за Хюстън, после за Маями и чак след това успява да се прибере в Колумбия. 32 години Сантиаго избягва да говори публично и пред медиите за инцидента, показал колумбийското общество в най-лошата му светлина.

За Сантиаго Световното първенство през това лято е странно преживяване. Отново в Съединените Щати, толкова години по-късно. Андрес губи живота си на 27 години. “Брат ми загуби живота си заради онзи гол. Приемам това лято като възпоменание в негова памет“, допълва Сантиаго Ескобар.

(Следва продължение)